Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в историята на България.
В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели.
Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси.
И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени.
„Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света.
Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация
Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава.
Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място.
Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и са били уважавани от всички народи. Преди 10 – 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 – 15„, разказва Пламен Стефанов.
Топоними
Той бил провокиран да проследи историята на българите като изследва запазените им топоними по света от покойния Кръстю Мутафчиев, който пише за световните топоними. 10 години го имал предвид, но не бил направил нищо.
Мутафчиев го провокира да провери сведенията, които дава, защото те не били доказани и всички го мислили за луд. През 1993 г. той издал трилогия, в която проследил историята на българите от преди 12 хил. години. Била много интересна и подробна, но без никакви доказателства. Авторът разкопавал в Странджа планина гробницата на египетската богиня Бастет.
По времето на Тодор Живков го арестуват, когато убиват Людмила Живкова (Стефанов счита, че е убита) и 8 години лежи в затвора. Направо го смачкват, вземат му всички записки.
„Аз се сетих, че българите може да са оставили топоними по пътя си, за което нито един историк не говори досега. Открих фрапиращи неща преди няколко години. На север от Монголия, където Мутафчиев пише, че преди 12 хил. години са били българите, съм открил две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 – 8 града с топоним Балабан, който е български.
Чудех се откъде Мутафчиев може да знае цялата тази информация?
Ако не е топонимно, няма как да проследиш този път
Преди година и половина, малко преди той да почине, разбрах, че е бил много близък на Людмила Живкова и е бил пратен на някаква длъжност в посолствотвото в Индия, където се запознава с Рьорих младши, който му разказва тази история за българите.
Той пък я знае от своя баща Рьорих старши, за който е известно, че в сталинските години ходи да търси митичната страна Шамбала в планината Кайлас. За три дни той изчезва и тогава вероятно е бил допуснат и посветен. Рьорих младши разказва, че баща му се счита за наследник на българи.
На друго място прочетох, че името Рьорих не идва от немски, а от древния български род Рюрик. Това, че един посветен разказва тази история, говори, че тя е много достоверна. Може историците да пискат, че няма факти, но… Затова се заех да проследя топонимно тези твърдения„, продължава запаленият историк.
Самият Рьорих не казвал никъде нищо за българите. Той само рисува картини и те говорят вместо него, знаят почитателите му. Информацията се предава само със загадки, тъй като самият той е казвал, че много неща няма да бъдат разбрани.
Какво да каже по време на Сталинския терор, като са щели да го убият за нула време, припомня Стефанов. „Ще цитирам какво е казал Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно малко преди да умре: „Историята за българите никой вече не може да я спре и да иска.“
И ето виж как е тръгнало: Рьорих, Кръстю Мутафчиев, Л. Живкова – тя е стигнала прекалено далеч в тези си занимания и затова е убита според мен. Самото КГБ е заинтересовано да крие историята от българите.
Много документи за нашата история са взети оттук и са скрити в Русия и в КГБ
Христо Маджаров пише за тези неща. Във Ватикана също има много исторически извори. Там се разчита, че няма да отидем да си ги искаме, а ние трябва да го направим.
Трябва да започнем да ровим, защото навсякъде в другите страни има информация за нашата история. Ние сме имали документи, но всичко е унищожено – колкото от турците, толкова и от гърците, които са получили право да се разпореждат с нас духовно.
Проверил съм в няколко наши манастира. Като уважение към другите християнски религии ние сме правили преписи на нашите документи на гръцки, византийски, руски, арменски и на други езици.
Сега в нашите манастири могат да се намерят документи, и то такива, които не ни трябват много, само на чужди езици.
За много народи, които искат да играят съществена роля сега в света, не е изгодно нашата истинска история да излиза наяве
Но въпреки всичко най-големите наши помощници в момента са американците и англичаните, по простата причина, че те нямат древна история и все пак научно са заинтересовани да разберат как стоят нещата. Благодарение на тях през последните 20-30 години много факти излязоха наяве„, твърди инженерът.
Остава топонимът само на някой, който е дошъл и ти е направил живота хубав, смята Пламен Стефанов. Независимо от смяна на религии, кланета и други превратности, местното население пази топонима, въпреки че този народ вече го няма там.
По такива места, в които вече няма етнически българи, се срещат градове Куче или Куча, което е къща, Кан, реки Суек, Балхат, разбира от изследователските си търсения той. Отначало търси отделни топоними, но след това започва да се съсредоточава върху тяхната концентрация. Когато на едно място има по 15-20, направо не може да повярва. А такива места имало страшно много по целия свят.
В Индия има повече български топоними от тези, които са в нашата България, твърди той
Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима „българ“.
„Бях започнал да чета индийският епос Махабхарата и след като казах на моите приятели един ден, че цар Бхарата сигурно е цар Българата и е българин и сина му Панчо – толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи, преди 1 месец излезе книгата на историка Петър Добрев, който твърди същото.
Радвам се, че този българин го е доказал. Трябва екип от специалисти, на които да им се поръча национална задача от президента – ако имам власт ще го направя, да посетят всички тези места и да намерят доказателствата за нашата история. Няма начин да не са останали следи, щом аз намирам толкова много.
Няма начин например в Иран да няма архиви, при условие, че българите са участвали в основаването на Индия и Иран. В Индия има страшно много архиви за нас – ето, те започнаха да излизат. Самата Махабхарата е за нас и веднъж за винаги трябва да го разберем. Защото индийците го знаят, а ние – не„, разпалено настоява Стефанов.
Според него руският учен офталмолог Ернст Мулдашев не говори пряко за българите в своите книги, но казва, че в Индия всичко е записано и се пазят архиви от стотици хиляди години.
Плевенчанинът счита руснака за свой духовен приятел, защото са извървели един и същ път – от атеизма към вярата.
„Аз също съм учен – математик, физик, химик, топлоенергетик, и отдавна съм разбрал, че официалната наука се заблуждава в страшно много неща
Отдавна съм намерил обяснение на всички неща като ми е ясно, че нищо не знам, но поне знам накъде да търся.
Самият Мулдашев се води татарин от българския град Уфа, който българите основават във Волжска България. Тя е разбита на няколко части – на чуваши, които са наследниците на кан Сувар, на татари – като голяма част от тях в момента се считат за българи. Татари са ги нарекли руснаците, за да изтрият спомена за Велика България.
