Специалисти по религиозни учения твърдят, че ангелите са около нас, но присъствието им е особено забележимо по време на големите християнски празници, научи skandalni.
В исляма се смята, че те са създадени от светлина, докато християнските са дело на Бога.
Ранните версии за тях показват, че те не са имали пол, но по-късно са описани като високи слаби младежи с меки черти, облечени в реещи се роби, специално пригодени около големите им бели крила.
Думата „ангел“ идва от гръцката дума „англос“, което означава „пратеник“. Те могат да приемат много форми, обикновено са красиви същества с аура около тях.
Платон и Аристотел например са убедени, че небесните вестители съществуват. Вярата им в днешно време се споделя и от 70% от американците.
През 2007 г. мащабно проучване показа, че 57% от католиците, 81 на сто от тъмнокожите протестанти, 66% от евангелистите и 10 на сто от евреите са съобщавали за лични преживявания с ангела-хранител. Изумителното е, че една пета от хората, които изобщо не вярват, също са имали среща с небесния си вестител.
В това отношение една най-впечатляващите истории стана известна по цял свят през 2008 г. Тогава една жена от Северна Каролина на име Колийн Бантън съобщи, че ангел по чудодеен начин е излекувал дъщеря й. Тя видяла лъч светлина на прозореца, който впоследствие огрял болничната стая, в която било момичето. Малко след това преживяване то се почувствало много по-добре.
Десетки книги описват свидетелства от първо лице за ангели, спасили хора, които са имали близки срещи със смъртта. Обяснението на учените е, че преживелите подобни мистерии най-вероятно силно са вярвали в свръхестествената намеса на Бога и служителите му.
Някои твърдят, че забелязват присъствието им най-вече, когато предотвратяват големи трагедии или бедствия. Ако се случи нещо добро, неочаквано и привидно необяснимо, често се приема, че е резултат от божествена или ангелска намеса.
Мистериозните преживявания на деца преминали през клинична смърт
Малчуган към баща си: Заведи ме отново в парка, от който ме върнаха
30 оцелели пораснали пациенти се оказали с по-ниско кръвно налягане, демонстрирали повишена чувствителност към светлина и звук, и се смятали за духовни личности.
Докторът по философия Пени Сартъри, която е работила 17 години в отделение за интензивно лечение, започва да изследва деца, преживели клинична смърт.
„Децата разказват, че са виждали ярки образи и са запазвали спомен за тях в продължение на много години – разказва Сартъри пред медицинското сп. Critical Care Medicine. – Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на малките, но дори бебета си спомнят преживявания, докато са били в кома.“
По думите й една от най-странните истории е на шестмесечно бебе, на което му открили тежка болест и няколко дни било между живота и смъртта.
„След като го излекувахме аз продължих да поддържам контакт с родителите на детето – споделя специалистката. – Три години след инцидента, бабата на момчето почина и тогава неговите думи шокираха всички. Той беше попитал майка си
дали баба му ще се срещне с Бог, като мине
през същия тунел, през който
е минал и той преди време.“
По думите й това е едно от най-големите доказателства, че не само възрастните, а и малките деца си спомнят клиничната смърт.
„Следващият ми пример е четиригодишният Том. Той беше син на британски военнослужещ на име Хари – продължава разказа си д-р Пени. – Момчето се оплакало от силни болки в корема и беше постъпило при нас с диагноза остра чревна непроходимост. То отново
беше между живота и смъртта,
но оцеля.
Няколко месеца след изписването Том се разхождал с баща си и го помолил да го заведе в „онзи“ парк. На въпроса на Хари за какъв парк става въпрос, детето отвърнало, че когато било в болницата, му се наложило да премине през тунел. След това видял парк с много деца и люлки, оградени с бяла ограда. Том се опитал да прескочи оградата, но неизвестен човек го спрял и му обяснил, че „времето не е дошло“ и го изпратил обратно в болницата през тунела.“
Сартъри твърди, че децата виждат същото, както и възрастните, преживели клинична смърт – тунел, ярка светлина, срещи с починали роднини и заповед да се върнат към живота. Но най-често си спомнят усещането за безгранично щастие.
Доктор Филис Мари Атуотър твърди, че често децата се връщат обратно, тъй като не искат да се разделят с родителите си или „трябва да направят нещо“ в този живот.
Сартъри си спомня резултатите от работата на д-р Мелвин Морс, работещ в педиатричното отделение за интензивно лечение, който през 80-те години провел интересно изследване. Той изучавал поведението на 30 оцелели пораснали пациенти и изяснил, че всички те били психически устойчиви, изпитвали съчувствие към другите, били успешни ученици и нито един от тях не станал зависим от алкохол или наркотици.
Изследователката на клиничната смърт дала за пример още няколко интересни факта. Оказва се, че такива деца имали по-ниско кръвно налягане, демонстрирали повишена чувствителност към светлина и звук и се смятали за духовни личности.
Разбирането им за духовност обаче било различно от религиите, в които били възпитани. Известни са случаи, в които църковни служители се оплаквали от подкопаващи вярата въпроси на деца, на които така и не можели да отговорят.
Източник: spomen
