Даяна: Нейната история, която кралското семейство отрича

1
188
Добави коментар
setlans
setlans

20 години от смъртта на Лейди Даяна

20 години по-късно, смъртта на принцеса Даяна остава сред най-мистериозните. Убийство? Инцидент? Можем само да гадаем, но факт е, че тя оставя следа в кралското семейство, която никога няма да избледнее. Любовта на гражданите към Даяна, дори надминава тази към кралицата.

През 1991, в двореца Кенсингтън в Лондон, принцеса Даяна дава поредица от тайни интервюта. Днес ще направим извадка на една част от тях. Интервютата са записани от близък приятел на Даяна, от името на журналиста Андрю Мортън, който пише книга за живота и.

Кралското семейство отрича Даяна да е участвала в написването на книгата. За тяхно съжаление, обаче съществуват записи, които доказват обратното.

И (интервюиращ) Д (принцеса Даяна)

Февруари 1981, замък Уиндзор

Д: …отидох в Уиндзор. Пристигнах към 17 часа. Чарлз ме попита дали ще се омъжа за него. Аз се засмях. Помислих си, че се шегува. Казах му добре. Беше сериозен. Попита ме дали осъзнавам, че ще стана кралица.

„Няма да си кралица, но ще ти е трудно“

Вътрешният ми глас ми каза: „Няма да си кралица, но ще ти е трудно.“ И му казах „да“ и „много те обичам.“ Отвърна ми: „каквото и да означава любовта.“

Д: После всичко стана сериозно. Журналистите бяха непоносими. Следваха ме навсякъде. Знаех, че това им е работата, но те не ме разбираха. Постоянно ме гледаха с бинокли. Наеха отсрещният апартамент, спалнята ми се виждаше от библиотеката. Постоянно ме търсеха по телефона. Звъняха ми в 2 през нощта, преди да пуснат броя за печат.

Когато той ми звънеше (Чарлз), казваше: „Горката Камила Паркър-Боулс…“, оплака ми се, че в Боулхаус има много журналисти. Много и е трудно. Не се оплаквах, знаех, че не е редно да го правя. Питах го: „Колко журналисти има там?“, а той отвърна: „поне четирима.“А пред моят дом чакаха 34, но така и не му казах.

Д: Не можех да се справям (с журналистите), Чарлз не ме подкрепяше. Пресслужбата му също. Казваха ми, „Оправяй се сама.“

Д: Беше намерил девицата, жертвеното агне. (за Чарлз)

Д: Булимията започна седмица след годежа. Чарлз сложи ръка на кръста ми и каза: „Тук сме малко пухкави, а?“ Това отключи нещо в мен. Когато повърнах за първи път се зарадвах. Мислих, че така ще облекча напрежението. (между нея и Чарлз)

„Връзката му с Камила, не ми даваше мир от годежа“

Д: Чувствах се, като агне на заколение…знаех, че съм. (в деня на сватбата)

Д: Всички викаха „Ура“, защото си мислиха, че сме щастливи. А в ума ми имаше една голяма въпросителна. (в деня на сватбата)

Д: Таях надежда, която беше попарена на втория ден (смее се). Съпругът ми взе 8 романа на Лауренс ван дер Пост на медения ни месец. И: За да подпира леглото ли? Д: Не, за да ги чете. На всеки обяд или вечеря, когато ни позволяваха да останем сами, трябваше да ги четем. Никога не оставахме сами.

Д: Отворихме дневниците си, за да обсъдим разни неща. В неговия имаше снимки на Камила. Бяхме на меден месец…а на китките му се появиха копчета за ръкавели. На тях беше гравирана буквата „К.“ …Какъв скандал стана само.

Д: Булимията беше станала страшна. Мъчеше ме ужасно. Получавах 4 пристъпа дневно.

„Аз се хвърлих по стълбите“

И: Когато паднахте по стълбите ли? Д: Аз се хвърлих по стълбите. Чарлз каза, че само се оплаквам. Той каза, че няма да ме слуша, защото винаги правя така и че отива на езда. Тогава се хвърлих по стълбите, при това както бях бременна. Имах синини по корема. Кралицата излезе и беше ужасена, цялата трепереше от уплаха, а Чарлз отиде да язди. Когато се върна не ми обърна никакво внимание.

Д: Направиха безброй снимки на Кралицата…Кралицата Майка, на Чарлз и Уилям. Все едно не участвах в събитието (кръщенето на Уилям). Не бях добре, направо си изплаках очите.

Д: Когато бяхме в колата, всички казваха: „От грешната страна сме. Искаме да видим нея, а не него.“ В тълпата се чуваше само това. Разбира се, той не беше свикнал с това. Аз също. Изкарваше си го на мен. Завиждаше.

Д: Знаех, че Хари ще е момче, защото видях на скенера. Чарлз искаше да е момиче. Искаше две деца: момче и момиче. Знаех за Хари, но не му казах.

Д: Хари се роди. Първият коментар беше: „Божичко, момче е.“ Нещо в мен се затвори.

„Знаех, че се е върнал при любовницата си“

И: Кралицата питаше ли докторите ви за булимията ви? Д: Не. И: Изобщо? Д: Не. И: Знаеше ли за нея? Д: Показа ми, че според нея това е причината за неуспеха на брака ни, защото на принц Чарлз му е трудно, заради булимията на Даяна. И: Разбирам, и го е казала на вас? Д: Да, каза ми го.

Д: След 5 г. брак, сестра ми Джейн дойде да ме види. Бях с остро деколте. Попита ме, какви са тези следи по гърдите ми, казах и, че ми няма нищо. Тя настояваше. Предната вечер исках да говоря с Чарлз за нещо. Той не ме изслуша и ме обиди.

Грабнах писалката от бюрото му и се надрасках по гърдите и надолу по бедрата. Имаше много кръв. Това не му направи никакво впечатление.

И: После, проблемите с булимията стават сериозни. Д: Да. И: И онова експо… Д: На експото припаднах. И: Да. Д: Спомням си, никога не бях припадала. Бяхме ходили четири часа без да ядем, а не бях яла и през предишните дни. Имам предвид, без да повръщам. Спомням си как вървях и се чувствах ужасно. Не посмях да кажа на никого, защото щяха да решат, че се оплаквам.

Сложих ръка на рамото на съпруга си и казах: „Скъпи, мисля, че ще изчезна.“ И се строполих до него. Той ме смъмри. Каза, че съм можела да припадна някъде другаде. А всички казваха, че не бива да излизам и че трябва да поспя.

Д: …започнах да ходя при психиатър, д-р Липсидж. Попита ме, колко пъти съм опитвала да се самоубия. Не можех да повярвам какво ме пита. Чух се да казвам, четири пъти.

40-ти рожден ден на сестрата на Камила

Д: Попитах Камила, дали можем да поговорим за малко. Казах и: „Камила да поседнем за малко.“ Бях ужасена от нея. Казах и: „Искам да знаеш, че знам точно какво става!“ Тя отвърна: „Не знам за какво говориш!“

Казах и: „Знам какво става между теб и Чарлз и искам да си наясно с това.“ „Много интересно“, ми каза тя. „Имаш всичко, което си искала. Всички мъже по света са влюбени в теб. Имаш две прекрасни деца, какво още искаш?“ Не можех да повярвам, че говори така, затова казах: „Искам си съпруга!“

Д: Ако сама можех да напиша сценария на живота си, бих казала, че се надявам съпруга ми да избяга с любовницата си, да приключим с това и да позволи на мен и децата да запазим името Уелс до времето, когато Уилям се качи на трона.

Януари 1997, Ангола

Даяна отново започва да работи за Червения кръст, в кампанията му за отстраняване на противопехотните мини.

31 август 1997 

Даяна и новият и приятел (Ал Файед) прекарват уикенда в Париж. Даяна е изпълнена с надежда и жажда за нов живот. Тогава целият свят замлъква.

Даяна, принцесата на Уелс, загива в автомобилна катастрофа с приятеля си Доди Ал Файед.

Тази новина шокира целия свят. Времето спира. Новината се разнася за минути, никой не иска да повярва, че това се случва.

Сетланс / Даяна: Нейната история, с нейните думиЗаглавна снимка: CNN