05.07.2019 / 00:50
Комплексната терапия на инфекциозни заболявания при децата продължава да се развива и усъвършенства с усилията на имунолози, патофизиолози, фармаколози, биохимици и изследователи от други специалности. Феноменалните постижения на антибиотичната терапия доведоха до спасяването на живота на милиони пациенти и значително намаляване на тежестта на бактериалните инфекции, но в същото време породиха редица проблеми, изискващи разрешаване на ефективното и безопасно лечение на пациента.
На първо място, това е появата на резистентни към антибиотици щамове на бактерии, което води до:
– необходимостта от труден избор на най-ефективния и най-малко токсичен антибиотик;
– появата на странични ефекти от антибиотичната терапия поради нефротоксичност, ототоксичност и др. отделни групи антибиотици;
– развитие на алергични реакции;
– нарушение на нормалния състав на чревната микрофлора;
– намален имунитет при продължителна употреба на антибиотици.
Като цяло, използването на антибиотици, т.е. въздействието само върху микроорганизма се оказа неадекватно – в крайна сметка, при една инфекциозна болест, двете страни винаги взаимодействат – микро и макроорганизми. Затова успешното лечение винаги трябва да бъде изчерпателно, като се вземат предвид тези основни компоненти на инфекциозния процес.
Очевидно е, че за пълното лечение на инфекциозен пациент е необходимо да се повлияе на адаптивните и защитни функции на микроорганизма и преди всичко да се подобри качеството на имунния отговор. Това е още по-вярно за вирусни инфекции, където антивирусни лекарства (анормални нуклеозиди, рибавирин, арбидол, циклоферон, ингарон, панавир, кагоцел, анаферон, Oscillococcinum и други засягат вируса, като не само директно блокират неговата репликативна активност, но и модулират нивата на ендогенните интерферони, активирайки макрофагите, фактори на клетъчния имунитет (лимфоцити – помощни клетки, цитотоксични лимфоцити, убийци), също действат като инхибитори на вирусната репродукция. По този начин, необходимостта от корекция на имунитета при лечението на пациента отдавна е очевидна.
В момента има около 2000 различни имуномодулатори от растителен, животински и синтетичен произход, които се използват при лечението на много широк спектър от инфекциозни, терапевтични, хирургични и онкологични заболявания.
Трансфер факторите като имунокоректори.
Най-приемливите и адекватни за човешкото тяло са естествените, така наречени ендогенни имуномодулатори, които се основават на вещества, участващи в регулирането на имунните процеси при хората и животните. Известно е, че ендогенните имуномодулатори включват интерферони, интерлевкини, препарати на пептиди на тимуса, костен мозък на имунокомпетентни клетки.
През 1949 г. Лорънс открива, че противотуберколозният имунитет може да бъде прехвърлен от един човек на друг чрез прилагане на екстракт от бели кръвни клетки, активни вещества, които са наречени трансфер фактори. По-късно тези трансфер фактори са открити в коластрата на гръбначните животни и при по-нататъшно проучване е направено забележително откритие – всички те са идентични по биохимичен състав и функционални свойства, независимо от вида (човешки, животински, птичи) и са 44-аминокиселинни пептиди с молекулярно съдържание с тегло 3 000 – 15 000 далтона.
Тази универсалност на трансфер факторите за повечето живи същества показва, че тези пептиди са наистина най-важните имуноактивни съединения, които регулират качеството на имунния отговор – неговата сила, скорост и специфичност.
