Отбелязваме 50 години от изстрелването на историческата мисия на НАСА, която отвежда първите хора на Луната.
16 юли 1969 г. – американската совалка „Аполо 11“ излита в Космоса. След четиридневен полет точно в 22:56 ч. Нийл Армстронг стъпва на Луната и изрича прословутата фраза: „Една малка човешка стъпка, един голям скок за човечеството“. 19 минути по-късно следите си оставя и Бъз Олдрин.
Снимка:
btvnovinite.bg
Мисията наблюдават половин милиард души, а повече от 400 000 участват в подготовката ѝ.
Моментът, който запечатва развяването на американското знаме, снимките без звезди и отпечатъкът от стъпките на Армстрог, събуждат съмнението за голямото постижение. На този фон лабораторията на НАСА планира да изпрати на Луната роботи, чиято първа цел е да построят космически телескопи.
„Милиарди хора са вдъхновени от това уникално събитие в човешката история и започват да си мечтаят да работят в сферата на науката и технологиите. Вследствие на това вдъхновяване мнозина от тях решават да изберат точно такава кариера. Това е ефектът на „Аполо” и благодарение на него ние дължим целия научно-технологичен прогрес, включително компютрите и смартфоните”, коментира в „Тази сутрин” Светослав Александров, основател на сайта за космически новини Cosmos.
Снимка:
btvnovinite.bg
Той разказа, че компютърът на „Аполо” е бил доста напредничав за времето си и компютри с неговите характеристики за масово ползване се появяват за първи път 10 години по-късно.
12 души стъпват на Луната, а общо 24 напускат пределите на околоземната орбита, уточни Александров.
По думите му за върховите постижения е нормално да има прекъсване от близо половин век. Той даде подобни примери със стъпването на Южния полюс и достигането на дъното на Марианската падина.
„Никога досега в човешката история не е имало такава целенасочена космическа програма. Днешните са най-вече насочени в това да осигуряват работни места в определени щати или държави. Липсата на ясна цел спъва научния прогрес”, на мнение е Светослав Александров.
Снимка:
btvnovinite.bg
„НАСА има ясна стратегия за това какво да се прави на Марс. Такава стратегия обаче няма за Луната. В Китай има. През 2007 г. започна да се обикаля около нея с роботизиран апарат. 2013 г. беше първото китайско роботизирано кацане на Луната. Тази година видяхме кацане на обратната й страна. Следва строеж на орбитална станция, а през 2030 г. се предвижда кацане на китайски астронавт на Луната” обясни Александров.
Може би до няколко години американците ще проведат повторение на мисия „Аполо 8” с обиколка на астронавти около Луната, но без кацане.
