Първият прибор, поставен на Луната от астронавтите на Аполо 11, е европейски, а не американски

1
254
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин разгръща европейския инструмент за изучаване на слънчевия вятър. Photo credit : NASA

20 юли 2019 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) има голям повод да празнува 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната. Знаете ли, че Експериментът за изучаване на състава на слънчевия вятър е първият прибор, поставен на Луната от астронавта Бъз Олдрин? Той има формата на знаме и може да се приеме условно за първото „знаме“, забито на Луната. Ръководител на опита е проф. Йоханес Гайс, именит швейцарски учен.

Произведен от Университета в Берн и координиран от Швейцарската национална научна фондация, този прибор е елегантен в своята простота и има огромна научна стойност. Това е един от малкото инструменти, доставени на Луната по време на всяка една от шестте спускаеми мисии на „Аполо“ и е единственият научен експеримент, който не е американски. Приборът представлява лист от алуминиево фолио с размер 1.4 на 0.3 метра, прикачен към прът.

С помощта на сериозна научна аргументация и дипломатически умения, проф. Гайс дори убеждава НАСА да разгърне прибора преди да бъде забито американското знаме на Луната. Целта е да се увеличи времето, за което приборът ще бъде изложен на лунната повърхност и ще събира слънчев вятър. Преди изстрелването някой шеговито подхвърля идеята във фолиото да бъде поставено швейцарско знаме, за да може то да бъде първото, доставено на Луната. 

Гайс планира чрез този инструмент да се изучи постоянният поток от заредени частички, който наричаме с израза „слънчев вятър“. Благодарение на прибора учените правят първите измервания на състава на благородните газове в слънчевия вятър. Тези данни помагат да се разрешат конфликтите между конкурентните теории за произхода на Слънчевата система, атмосферите на планетите и динамиката на слънчевия вятър. По време на мисията „Аполо 11“ фолиото е изложено за 77 минути, достатъчно дълго, за да могат частичките да се вградят в него. След завръщането на астронавтите на Земята, приборът е даден на учените за анализ.

„Аз се почуствах облекчен, че кацането мина добре за астронавтите и бях развълнуван да видя как Бъз Олдрин разгръща фолиото. Разбира се, бях доста изнервен дали те ще се завърнат благополучно и дали ще успеят да ни донесат обратно експеримента“, споделя проф. Гайс.

Проф. Гайс отбелязва, че на 21-ви юли, когато ще честваме половин век от разгръщането на неговия експеримент, ще отпразнува момента с неговата съпруга Кармен, като се чукнат с чаша шампанско.

Източник : ЕКА

https://www.space-bg.org/ 

https://www.cosmos.1.bg/