Когато чуем думата „църква“, всички си представяме типичните за България православни храмове. Съществуват и по-особени църкви, от които ще ви побият тръпки.
Тези снимки не са на сатанински култове или звукозаписни студия на норвежки дет метъл банди. Това са църкви, които са измислили по-различен начин за справяне с проблема с останките на починали хора.
1. Костница Сан Бернардино, Италия
Сан Бернардино е църква в Милано, Северна Италия известна най-вече със своята костница – малък страничен параклис декориран с безброй човешки черепи и кости.
Църквата е построена през 1145 г., когато на съседното гробище е свършило мястото и се е наложило да се складират някъде костите на починалите.
2. Костницата в Седлец, Чехия
Костницата в Седлец е малък Римокатолически параклис, който се намира в Църквата на Вси Светии в Седлец, Чехия.
Костницата съдържа скелети на между 40 000 и 70 000 души, чиито кости и черепи са подредени артистично и служат за декорация на параклиса.
3. Параклисът на черепите, Полша
Параклисът на черепите или църквата Св. Бартоломей се намира в Полша и е построена от местен енорийски свещеник през 1776 г.
Параклисът става масов гроб на хората загинали през Тридесетгодишната война (1618-1648), трите войни в Силезия (1740–1763) и тези загинали от холера, чума, сифилис и глад.
4. Санта Мария дела Кончеционе, Италия
Мария дела Кончеционе е църква в Рим, Италия. Поръчана е през 1626 г. от папа Урбан VIII, чийто брат Антонио Барберини е бил член на Орденът на капуцините.
Криптата днес съдържа костите на 4 000 монаси погребани между 1500 г. и 1870 година, когато Римокатолическата църква е позволявала погребването в и под църквите.
5. Манастирът Сан Франциск, Перу
Снимка: Thomas Quine
Първото гробище на град Лима (столицата на Перу) са били катакомбите под манастира Свети Франциск. Катакомбите са били използвани като такива до 1808 г.
Катакомбите са открити през 1943 година. В тях са поставени скелетите на 70 000 души.
Църквата и манастира са част от историческият център на град Лима, който е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство през 1991 г.
Сетланс
