78-годишният Уилис Медоус имал жестока кашлица. Това, което е заседнало в гърлото му не искало да излезе. Точно когато си е мислил, че му е дошло времето да умре, нещо изскача от устата му…
Заклещен в главата на Медоус за почти 58 години, това бил куршумът от Гражданската война (САЩ), с който бил застрелян в окото, когато бил още момче
И това е само една част от историята, защото няколко месеца по-късно Медоус ще се срещне с войникът от Съюза, който го е застрелял.
Историята се разпространява в цялата страна през 1921 г. Питър Нап прочел историята и осъзнал, че той е този, който е изстрелял куршума, който попада в близост до мозъка на Медоус.
В рамките на няколко месеца, той се свързва с Медоус и сверявайки информацията, която имат двамата, разбират, че е вярно.
Медоус е на 19 г. през пролетта на 1862 г., когато се присъединява към братята и братовчедите си в 37-ма доброволческа пехота на Алабама.
Той е назначен на Западния фронт по протежение на река Мисисипи, където пехотата му претърпява поредни тежки загуби, а до лятото на 1863 г., те защитават Виксбърг от нападенията на Съюза.
На 1 юли, краят наближава. Извън града, през шпионка в желязна табела, снайпериста Уилис Медоус стреля по янките.
Питър Нап, 21, и трима други войници от 5-та доброволческа пехота на Айова (Съюза) се приближават от изток. Те са имали заповед да убият снайперистите на Конфедерацията.
Нап забелязва Медоус, насочва пушката си към желязната табела и стреля. Медоус пада настрана, а от дясното му око тече кръв.
На пръв поглед изглеждал мъртъв, затова останалите мъже се преместили.
Медоус бива намерен и отведен при хирурзи на Съюза, които не успяват да открият куршума и заради големият риск се отказват от операция.
Той бива качен на затворнически кораб и транспортиран до болница на Съюза. По-късно е освободен в болница на Конфедерацията, където прекарва остатъка от войната, като пациент и от време на време, като помощник медицинска сестра.
След войната той се завръща в своята ферма в Ланет, Алабама, на изток от границата с щата Джорджия. Той се жени, но няма деца.
Нап е бил заловен няколко месеца по-късно и е лежал в няколко затвора. След войната, става фермер в Мичиган, жени се, а през 1887 г., се премества в Келсо.
На младини смъртни врагове, а сега стари ветерани, които прекарват последните си години като приятели, обменящи фотографии и пожелавайки си взаимно здраве.
Сетланс Заглавна снимка: mailtribune
