Космическият телескоп „Хъбъл“ засне тази снимка на Юпитер на 27-ми юни 2019 г. Credits: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center) and M.H. Wong (University of California, Berkeley)
12 август 2019 г. 11:00 ч.
Светослав Александров. Тази нова снимка на Юпитер, заснета от космическия телескоп на НАСА „Хъбъл“, разкрива забележителното Голямо червено петно на планетата, както и доста по-интензивни разлики в цветовете на облаците в сравнение с това, което е било наблюдавано през предходни години. Изучавайки промените в цветовете, учените успяват да разкрият какви процеси протичат понастоящем в атмосферата на тази гигантска планета.
Характерните ивици, които забелязваме при наблюденията на Юпитер, се дължат на разликите в дебелината и височината на облаците, изградени от леден амоняк. Ивиците се придвижват в срещуположни посоки поради различия в атмосферното налягане. По-светлите ивици се издигат по-нависоко и имат по-плътни облаци в сравнение с по-тъмните ивици.
Едни от най-забележителните явления са облаците с ярки цветове, които се придвижват към Голямото червено петно – гигантска буря, въртяща се в посока, обратна на часовниковата стрелка и разположена между две облачни ивици. Тези две ивици, под и над Голямото червено петно, се придвижват в срещуположни посоки. Червената ивица над и вдясно на Голямото червено петно съдържа облаци, движещи се в западна посока, докато белите облаци в лявата част се придвижват на изток към южните региони на петното.
Всички цветни ивици на Юпитер са прикрепени съответно в северната и южната част на планетата посредством въздушни струи, които остават постоянни независимо от факта, че ивиците си променят цвета. Ивиците са отделени едни от други чрез ветрове, които достигат до 644 километра в час.
Голямото червено петно притежава мъгли, които се простират на 5 километра над облачната покривка в останалата част на Юпитер. Диаметърът на петното е по-голям от този на самата Земя и то представлява гигантски антициклон, който се свива от 1800-тната година (когато са направени първите телескопични снимки на планетата). Учените все още не знаят причините за това свиване.
Точно под Голямото червено петно се намира циклон, вихрушка около област с ниско налягане и ветрове, които веят в посока, противоположна на петното. Изследователите са наблюдавали и други циклони с вариращо поведение. Двата малки бели овала по-долу са антициклони, т.е. те наподобавят по структура Голямото червено петно.
Горепосочената снимка бе заснета с камерата Wide Field Camera 3, когато Юпитер се намираше на около 640 милиона километра от Земята.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
