Най-последната снимка, заснета от камерите на „Берешийт“ преди падането му на повърхността на Луната. Photo credit : Space IL
16 август 2019 г. 09:00 ч.
Светослав Александров. Когато израелският частно-финансиран спускаем апарат „Берешийт“ се спусна към повърхността на Луната на 11-ти април т.г., не всичко мина според очакванията. Двигателят отказа в критичния момент и докато екипът успя да го рестартира, вече бе твърде късно и „Берешийт“ се заби с голяма скорост в лунния грунт. На борда на космическия апарат имаше полезен товар от американската неправителствена организация Arch Mission Foundation, която реши да достави на Луната цифрово копие на английската Уикипедия и множество значими за човечеството книги.
Оказа се обаче, че Нова Спивак, шефът на Arch Mission Foundation, е изпратил тайно на Луната и животни. Организмите са от вида на тардиградите, наричани още бавноходки или водни мечки. Това са единствените известни на хората животни, които могат да оцелеят в открития космос без защита, независимо от вакуума, ниските температури и UV-лъчението.
Водна мечка (бавноходка, тардиграда). Photo credit : Bob Goldstein, Vicky Madden
Първоначално Спивак е планирал да оповести, че на борда на „Берешийт“ има живи организми, в деня на кацането му. Но понеже то бе далеч от перфектното, Спивак сметнал, че моментът е неподходящ. Последващ анализ на данните обаче показал, че при съприкосновението с повърхността „Берешийт“ е оцелял сравнително непокътнат, така че вероятно водните мечки са били доставени невредими на Луната. Но когато това било установено, светът празнувал 50-годишнината от първото пилотирано лунно кацане на „Аполо 11“ и Спивак отново не е искал да фокусира вниманието върху себе си. Затова за доставката на животни на Луната научихме едва през август.
Не всички останаха щастливи от развоя на събитията. Някои крайнолеви борци на социалната справедливост използват повода, за да обвинят Arch Mission Foundation в безотговорност и отказ да спазват протоколите и правилата за опазването на небесните тела в Слънчевата система. Много от тези крайнолеви разглеждат човека като паразит, който, усвоявайки Слънчевата система, нарушава правата на съществуване на евентуалните чуждоземни бактери. Разбира се, подобни обвинения, когато става въпрос за Луната, са безумно смешни. Луната е стерилна, на нейната повърхност не е установено наличието на никакъв живот. И когато борците за социална справедливост сочат с пръст Arch Mission Foundation, естественият въпрос би бил: ама какво защитаваме там на Луната?
И въпреки това тази критика не е съвсем лишена от основание. С развитието на частната космонавтика, все повече хора ще получат достъп до космическото пространство и ще могат да изстрелват по свое усмотрение каквото си поискат. И ако при първата частна спускаема мисия на Луната някой се осмели да прати животни, то следващият път някой може да поиска прати живи организми и на Марс. Все още не е ясно дали на Червената планета има живот. С преселването на земни организми на марсианската повърхност може да се окаже, че отговорът на въпроса „Има ли живот на Марс?“ може и да не получи категоричен отговор. Дори и някой ден учените да намерят бактерии на Червената планета, как тогава биха могли да заключат, че тези бактерии са стопроцентово марсиански?
Предстои дълъг дебат по тези теми. Едно е ясно – човечеството е на прага пред по-нататъшното си разпространение в Слънчевата система. Всяко едно притеснение относно влиянието на човек върху другите планети следва да се разглежда рационално и през погледа на строгите научни факти, а не през идеологични предиспозиции. Алармизмът винаги е контрапродуктивен, а в случая може да нанесе големи вреди и да спъне развитието на нашата цивилизация.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
