Учени откриват микропластмаса, като някои частици са невидими за човешкото око, в дъжда, питейната вода и океаните по целия свят, съобщи ЮПИ.
Макар и наличието на пластмасови частици в световния океан да е добре известно, най-новите изследвания показват, че пластмасови власинки и частици има навсякъде.
Учени, измерващи нивата на азота в киселинни дъждове в планини в Колорадо, откриха в тях пластмасови микрофибри. Малки власинки е имало в 90 % от дъждовните проби, взети край Денвър и Боулдър, както и от отдалечени места като Скалистите планини.
Микрофибрите в дъждовната вода се виждат само с микроскоп. На цвят са сини, червени, сребристи, лилави, зелени, жълти. В пробите е имало и малки пластмасови топчета и парченца.
„Вали пластмаса“ – каза Грег Уедърби от Американския геоложи институт.
Европейски учени откриха тази година микропластмаса в иначе чистите Френски Пиренеи. Те казаха, че най-вероятно пластмасовите частици са отнесени там от вятъра и изчислиха, че върху Франция ежегодно падат 2000 тона микропластмаса.
Микрофибри бяха открити и в арктическия сняг.
Микропластмасата – парчета под 5 мм, се образуват при разграждането на пластмасовите боклуци или се освобождават от козметика и препарати за абразивно почистване.
Микрофибрите се освобождават от акрилни, полиестерни и найлонови тъкани и се отделят от тях при пране – обикновено с хиляди на артикул.
Най-малките такива частици преминават през повечето филтри и могат да навлязат в кръвта на организмите, които ги поглъщат.
Австралийско изследване показа, че хората поглъщат около 200 парчета микропластмаса седмично, или 21 гр месечно. Два пъти повече пластмаса се поема с питейната вода. Други източници на микропластмаса са морските дарове, бирата, солта.
Какво е количество пластмаса, вредно за хората, още не е известно.
