Корица на „Краят на вечността“ – „Библиотека Галактика“.
30 август 2019 г. 10:10 ч.
Светослав Александров. Покрай изминалото изстрелване на руския робот „Фьодор“ и предстоящото завръщане на американския „Робонавт“ до Международната космическа станция, нямаше как да не се върна върху творчеството на Айзък Азимов. Но този път няма да ви занимавам с неговите книги за роботите, а ще се спрем на класиката „Краят на вечността“ – едно от най-добрите литературни произведения за пътуване във времето.
Романът е издаден през 1955 г., а научната фантастика има неприятното свойство да остарява и в един момент да звучи демоде – особено когато през далечните бъдещи столетия героите още използват технологии от средата на миналия век. Главният герой Ендрю Харлан вади от джоба си рула с перфоленти. Парадоксално, думичката „компютър“ в романа описва хора. И това не бива да ви изненадва – в човешката история терминът „компютър“ в смисъл на човек, който извършва изчисления, се употребява още от 1613 г., когато е издадена книгата The Yong Mans Gleanings на английския писател Ричард Братуейт, и този смисъл се запазва докъм средата на 20-ти век. А терминът „персонален компютър“ в смисъл на вашата лична изчислителна машина у дома е измислен от Ед Робъртс през 1975-та. Това не променя факта, че първият път, когато прочетох „Краят на вечността“ от Азимов, повествованието ми звучеше изключително странно. Та какво има в далечните векове вместо компютри в смисъла на изчислителни машини? Кибермозъци, на които се подават въпросните перфоленти, а основните изчисления си се вършат от хора-компютри.
Предупреждавам, че оттук насетне следват някои спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от книгата, време е да спрете да четете ревюто.
Човечеството открива технологията за пътуване на времето през 24-ти век, а през 27-ми конструира Вечността – паралелен свят, стоящ извън нормалния времеви ход. Официално целта на Вечността е да координира търговията между отделните векове. Тайно обаче в нея се проектират промени, които целят да осигурят безпроблемния ход на човешката цивилизация – от историята се премахват рискови събития като войните, но това има неприятен страничен ефект – хората губят технологиите, които ще им позволят да създадат космически кораби.
Вечността е населена само от мъже – радвам се, че книгата е издадена през 1955 г., иначе в днешно време такъв роман изобщо нямаше да види бял свят. Когато възниква нужда от набирането на нови хора за специалисти, млади момчета биват отвличани от различните векове. За да могат да бъдат безпристрастни изпълнители на нуждите на Вечността без излишни емоции, на мъжете им се забранява да имат връзка с жени, освен след специално разрешение за временен съюз, което се дава рядко. След строго обучение, мъжете придобиват названието Вечни и могат да се квалифицират като:
Компютри – както вече поясних по-горе, това са хората, извършващи изчисленията, които целят да проверят какви биха били наложените промени върху бъдещите общества и личности. На върха на йерархията и де факто човекът, който управлява Вечността, носи званието Старши компютър.
Наблюдатели – тяхата цел е да наблюдават подробно вековете и да пишат доклади за тях, които са необходими, за да се изчислят нужните промени.
Техници – те извършват т.нар. М.Н.П. – минимална необходима промяна, нужна за измяната на реалността в съответния век. Поради това, че техниците заличават една реалност с друга, в това число техните действия биха унищожили или изменили някогашните роднини и близки на работещите във Вечността, те са най-мразените от всички. Всички гледат да избягват срещата с техник и общуват с него само в най-крайна нужда.
Специални времеви капсули могат да пътуват от един до друг век. Не може да се пътува във времената преди 27-мия век, когато е създадена Вечността. Това са праисторическите времена. Евентуални намеси в тях могат да променят хода на историята така, че Вечността изобщо да не бъде създадена. Освен това са недостъпни вековете от 70 000-тия до 150 000-тия. Това са скритите векове – населени с хора, които са измислили начин да се защитят от влиянието на Вечните. В скритите векове са изобретени нужните технологии за междузвездни полети, но тези космически технологии идват твърде късно – през изминалото време цялата Вселена е била населена от други цивилизации, а за човечеството настъпва период на упадък и то загива.
Ендрю Харлан е главният герой – техник, който, подобно на всички останали Вечни, е отвлечен насила от неговия век. Харлан е въвлечен в света на интригите между отделните Компютри, които се борят за надмощие един над друг. На фона на тези интриги стои залогът за съществуването на Вечността – Старшият компютър пази мрачна тайна за историята на човечеството и за откриването на пътуването на времето, а Харлан разбира, че неговата роля в хода на събитията е незаменима. Паралелно той се влюбва в едно момиче на име Нойс – официално от 482-ри век, но реално тя е от Скритите столетия – нейната цел е да унищожи Вечността, като попречи на откриването на пътуването във времето в далечната Праистория. Целта – да се предотврати възникването на Вечността и налаганото от нея отвращение от риска, пречещо на човек да изобрети космическата технология.
Както сами можете да се досетите, любовта побеждава, а Харлан и Нойс заедно унищожават Вечността. Човечеството трябва да поеме по различен път – не по този на тихото и спокойно съществуване, а на рискове, които обаче ще го изведат на предна позиция сред състезаващите се цивилизации към овладяването на Галактиката. Приятната изненада за мен бе, че Азимов е привърженик на ядрената енергетика и именно важността на нейното развитие бе ключов момент от развръзката на романа.
А това, скъпи читатели, е валидно дори днес. Ядрената енергетика е най-ефективната, с нулеви вредни емисии. Т.нар. ВЕИ-та не са нито толкова ефективни, нито щадящи природата. Отвращението от ядрената енергетика води до изгаряне на повече фосилни горива и съответно до задълбочаване на проблема с климатичните промени. Това е тежката цена, която идните поколения ще платят.
Ще кажете, че Айзък Азимов е написал тази книга във времената отпреди Чернобил и Фукушима. Да, така е, но романът е сътворен по-малко от 10 години след Хирошима и Нагасаки. Азимов е осъзнавал, както е и написал в „Краят на вечността“, че съществува риск безотговорното използване на технологиите да превърне Земята в радиоактивна пустиня. Но залогът е бъдещето на човечеството, космическото развитие и преодоляване на стагнацията, която неизменно ще доведе цивилизацията ни до упадък.
Днес човечеството е на кръстопът – дали ще продължим да залагаме на високи технологии, или, напротив, ще се върнем назад към пещерите. Ако искаме да е първото, нужно е да залагаме на качествено образование и грамотност. Струва ми се, че ако хората четяха повече Айзък Азимов и по-малко Грета Тунберг, светът щеше да е едно по-добро място.
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга „Аз, виртуалният астронавт“ в хартиен вариант от книжарница „Български книжици“ на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес.
По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
