Преподобни Шио (Симеон) Мгвимски Чудотворец – покровителят на Грузинското царство (чества се на 9/22 май и в четвъртък на Сирната седмица), произхождал от Сирийската страна, от град Антиохия. Живял през VI век и бил крепост и твърдиня на Иверската църква.
… Броят на учениците на светеца в скоро време пораснал до две хиляди, и славата за неговите подвизи на благочестие се разнесла по цяла Карталиния.
От всички страни започнали да се стичат огромно множество желаещи да се подвизават с него. Светецът, виждайки, че няма повече свободни места в пещерите, съветвал идващите да се заселват зад пещерите – както на изток от Саркинети (където Александър Велики обърнал в бягство чуждо племе), така и на запад, зад река Кура, където след известно време се образувала обширната Квабтахевска лавра. Донасяли при светеца болни от различни недъзи и те получавали съвършено изцеление. Няма да ни стигнат силите да опише всичките чудеса извършени от светия отец Шио. Ще разкажем само за няколко.
Поради голямото стечение на народ при светеца, пустинята се напълнила с разни хищни зверове. Те изяждали коне, мулета и осли, принадлежащи на идващите при светеца и даже на самите подвижници, които държали при себе си няколко осела за превозване на тежки товари. Веднъж иноците дошли при светеца и му казали, че дивите зверове причиняват голяма вреда. Светецът, като чул това, силно се наскърбил, понеже имал жалост както към хората, така и към животните. Той започнал да се моли и да проси от Бога да се съберат при него всички зверове в тази пустиня. Когато свършил молитвата, светецът излязъл от пещерата, и какво да види? Пред него стояло множество зверове с всички техни малки. Тези зверове стояли с наведени глави, сякаш очаквали от свети Шио някакъв съд. Блаженият започнал с кротост да ги увещава, като да са хора, казвайки: „Вижте моето смирение и ме послушайте. Казвам ви и знае Христос, че сърцето ми ме боли за вас, макар и да сте диви зверове. На Бога е угодно тази пустиня да се напълни с хора, които Го славословят, и затова, казвам ви, отидете си оттук и си изберете друго място за вашия покой, и като си отивате, не навреждайте на никого. А един от вас нека остане тук, за да пасе ослите на моето братство и с това да заплати за щетите нанесени от вас“. Когато светецът свършил да говори, всички зверове се спуснали да бягат от него, и останал пред него само един вълк, на който светецът казал: „В името на нашия Господ Иисус Христос ти заповядвам: от това време паси ослите на моето братство. А за щетите, които понесоха иноците, ти ще се храниш със същата храна, която ядем ние. Извеждай ослите сутрин – продължил светецът – довеждай ги вечер и ги пази! Аз те назначавам за техен пастир“. Вълкът се подчинил на думите на светеца: всеки път от хълма с вой той давал да се знае, че е настанало време ослите да излизат на паша, през деня вълкът ги пасял в планините, а привечер ги довеждал в обителта. Всички се удивявали на това чудо и славели Бога, Който дарувал на Своя раб сила да заповядва даже на дивите зверове. Но ето какво още особено удивявало всички: вълкът в продължение на цялата своя служба не ядял месо. Той се задоволявал само с това, което му давал преподобни Евагрий, а светецът обикновено сутрин и вечер му хвърлял парче хляб натопен във вода. Вечер, след като приемал обичайната храна от ръцете на Евагрий, вълкът отивал в своята бърлога изкопана за него в планината от самия свети Шио близо до неговата пещера (леговището на вълка се намира от южната част на бившата братска трапезария). Шест години служил вълкът на цялото братство. След като изминало това време, той получил от светеца свобода, ето по какъв случай. Веднъж по време на обичайното връщане на ослите от паша, сред тях се оказало, че липсва един осел, принадлежащ на инок Конон. Впоследствие се разбрало, че оселът на инока се провалил в пропаст и напълно се разбил. Вълкът по-рано от обикновено довел ослите в манастира и започнал силно да вие. Чувайки воя, инок Конон излязъл от килията си и като огледал стадото, не намерил в него своя осел. Предполагайки, че го е изял сам пастирът – вълкът, инокът с гняв отишъл при свети Шио и му казал: „Не се е чувало от века вълк да пасе осли. Ти си виновен за загубата на моя осел“. След инока дошъл при стареца и вълкът, като се стараел с опашка и очи да покаже, че не е виновен. Като забелязал, че не го разбират, вълкът хванал със зъби тоягата на Конон и започнал да го дърпа след себе си, давайки му така да разбере, че иска инокът да го последва. Свети Шио, като видял това, наредил на монаха да върви след вълка, но инокът му отвърнал: „Горко на мене, грешния! Ти, отче искаш да погубиш душата ми. Кое, кажи ми, е причина за твоето презрение към мен? Ти погуби моя осел и нима искаш още и аз да бъда разкъсан от този вълк?“ Така монахът, постепенно надигайки глас, упреквал светеца. Но свети Шио кротко и тихо излязъл от пещерата си и наредил на други двама от братята да следват вълка. Иноците тръгнали и вълкът ги довел до пропастта, където лежал разбилият се до смърт осел. Като се върнали, те обяснили всичко на свети Шио. Конон, виждайки своя грях, се разкаял, паднал в нозете на преподобния и молел за прошка. А светецът, като повикал вълка при себе си, му казал: „Ти вече дълго време ни служиш, благодаря ти за това; бъди свободен, иди при своите и не прави пакост на моето братство. Нека те сами намерят пастир за своите осли, за да не ме обвиняват повече в нищо“. Вълкът, като получил свобода, отдалечил се от светеца в планината. Такива са чудесата на свети Шио! Той имал твърда вяра в Този, Който е казал: „Ако имате вяра колкото синапено зърно, ще речете на тая планина: премести се от тук там, и тя ще се премести“ (Мат. 17:20).
