СРЕЩА
Случайна среща
в приумицата на съдбата.
Делят ни пластове от време –
пропуснати възможности и дъх студен.
Изстиналите въглени на чувствата
не ще запалят пламък нов.
В душите тишина,
в косите сняг,
в сърцето пясъчна пустиня.
Камилата на времето преживя
от спомените суха слама.
Пътеката напред –
надеждно раздвоена,
обрасла и непроходима.
Една случайна среща да ни увери,
че има улици без изход.
