Магьосниците са чести герои в много истории и приказки. Истории с участието на магьосници се срещат във всички части на света и в различни периоди от време. Самата дума „магьосник“, означава мъдър човек.
Или поне така е било до преди 1550-те години, когато думата придобива сегашния си смисъл, т.е. този, който има магически способности.
В различните истории магьосниците играят както добри герои, така и злодеи. В тази статия ще разгледаме няколко известни магьосници, а дали са добри или зли предстои да разберем.
Древноегипетски магьосници
Снофру облечен в бяла роба по време на фестивала Сед. / Снимка: By Juan R. Lazaro – Photo by Juan R. Lazaro source, CC BY 2.0, Link
Набор от приказки относно магьосници могат да бъдат намерени в древен египетски текст, известен като Папирус на Уесткар.
Папирусът е написан около 1650 г. пр.н.е от неизвестен автор, който описва събития от по-предишен период – управлението на фараона Хуфу. Разказвачи са синовете на фараона Хуфу, като всеки от тях разказва на баща си по една чудна история.
Съдържа поредица от най-малко 5 разказа, обединени с обща повествователна рамка. От първия са запазени само последните думи. Във втория на няколко места липсва текст, а третия, четвъртия и петия са цели, макар че внезапният край на петия разказ оставя място за съмнения.
Историите в Папирусът на Уесткар са на различни теми. В една приказка, например, се разказва за магьосник, който разбирайки за измяната на съпругата му, решава да създаде малък восъчен крокодил. Той поставил крокодила в близкото езеро.
Когато в езерото влезнали жена му и нейния любовник, магьосникът изрекъл няколко думи и крокодилът станал истински. Отворил големите си челюсти, захапал любовника и го завлякъл надалеч в езерото.
В друга история пък, главният писар на Снофру използвал магия, за да раздели водите на езеро, така че едно момиче да може да си върне обратно зелената перла, която по-рано изпуснала в него.
Знае се и за един друг известен магьосник на име Деди, който е живял по времето на фараона Хеопс. Той имал силата да присъди отрязана глава. Хеопс веднага искал да види това чудо и извикал един престъпник.
Но магьосникът не бил съгласен да демонстрира уменията си върху човек и поискал да му докарат една гъска. След като му докарали гъската и отрязали главата и, магьосникът изрекъл няколко заклинания и тялото на гъската тръгнало към главата. Гъската се съживила.
„Японският Мерлин“
Абе-но Сеймей нарисуван от Кикучи Йосай. / Снимка: Public Domain, Link
Абе-но Сеймей е пророк, предсказател, астролог и магьосник. Често го наричали и „Японският Мерлин“. Счита се, че е първия последовател на учението за Ин и Ян и основател на доктрината онмьодо.
Историците предполагат, че Сеймей произхожда от род, чийто семейно божество било свещената лисица. Дори има легенда, че Сеймей бил получовек, тъй като майка му била китсуне (дух на лисица).
Абе-но Сеймей изучава „Ицзин“, астрология и магия при Камо Тадаюки, като по-късно обединява всички елементи в единно учение, наречено онмьодо.
Дарбата му на духовен лидер го отвежда в императорския двор, където получава званието „темон хакуши“ (професор по астрономия) и онмьо-кашира (ум съчетаващ ин и ян).
Освен това, той бил известен и с дарбата си от малък да контролира немощен они (същество познато ни като огър или на места трол).
Отмъстителни магьосници
Киприан и демона, ръкопис на Златната легенда от 14 век. / Снимки: Domaine public, Lien
Не всички магьосници имат положителна репутация като Сеймей или магьосниците от Папирусът на Уесткар. Особено, когато магическите сили на магьосника идват от Ада. Какъвто е и случаят със Свети Киприан.
Още от малък Киприан бил пратен в школа за магьосници, където показал голям талант. На 9 години вече можел да причинява мор по добитъка, да съсипва реколти, да предизвиква болести, бедствия и т.н.
На 20 години бил професор в областта си, след като завършил обучението си в Египет, а на 30 бил виртуоз в злодеянието. Сам се хвалел, как разговарял лично с рогатия.
Един ден Аглаид (обикновен развратник) го наел да накара красивата християнка Иустина да му се отдаде с помощта на магията.
Киприан призовал демони, но всеки побягвал, когато християнката се прекръстела. След много опити, Киприан разбрал, че дявола няма толкова големи възможности, колкото първоначално си мислил и приел кръщение.
Сетланс
