Аполо 12 е шестата пилотирана мисия по Програма Аполо на НАСА и втората, която каца на Луната.
Астронавтите Чарлс Конрад и Алън Бийн се спускат на повърхността, докато Ричард Гордън остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите приземяват лунния модул в „Океана на бурите“ на 19 ноември 1969, близо до апарата Surveyor 3, който e кацнал на Луната през април 1967 г. Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек, стъпили на Луната.
Навлизането в земната атмосфера и приводняването става на 24 ноември 1969 г.
Конрад и Бийн преминават в лунния модул около четири часа преди разстиковката му с командния. Отделянето става на сто и осмия час на полета. Модулите са отведени един от друг на разстояние около пет километра.
На сто и десетия час от полета е включен двигателят на прилуняващата степен на лунния модул, и започва работа системата за автоматично кацане.
На височина 162 метра над повърхността на Луната е включена полуавтоматичната система за кацане. Бордното оборудване на лунния модул работи изключително ефективно. Конрад съобщава, че ако е продължила работата на системата за автоматично кацане (предвиждала се такава възможност), то лунният модул е щял да се спусне точно върху апарата „Сървейър-3“.
Конрад решава да прелети край апарата „Сървейър-3“ и да приземи лунния модул в противоположния край на кратера, в който е апаратът. Конрад наблюдавал местността през илюминатора, а Бийн в това време следи показанията на приборите. На височина около 90 метра реактивната струя на двигателя вдига облаци прах от повърхността на Луната. Вдигнатият прах почти скрива повърхността и Конрад прилунява кабината по-близо до ръба на кратера, отколкото е искал.
Кацането на Луната е извършено на 19 ноември 1969 год в 6 часа 54 минути 43 секунди GMT. Бордово време на кацането – 110 часа 32 минути 43 секунди. Лунният модул се спуска на 45 метра от края на кратера, на разстояние около 200 метра от апарата „Сървейър-3“.
