Колко харчат европейците, и в частност българите, за ресторанти и заведения? Отговор на въпроса дава един от последните доклади на Colliers, който проучва категория „Храни и напитки“ в регион ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка).
Сред изводите в него е, че в процентно отношение, в сравнение с другите националности в разглеждания регион, испанците харчат най-много за ресторанти и заведения – 15% от доходите си. Делът на британците е наполовина, а на германците – само 3%. Малко преди тях се нареждат българите с разходи от малко над 4%.
От приложените числа е видно също, че в България разходите за заведения растат с най-голям темп в цяла Европа – с над 8% за година.
Въпреки че Франция се приема за страна, в която посещението на кафенета е част от културата, а всяко населено място си има поне едно местно заведение, разходите за хранене навън са малко под 5% – една трета от това, което харчат испанците.
По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения. Унгария и Чехия са на последните места сред държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8 и 6%.
В отговор на растящия „апетит“ към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите – от такива със звезди Мишлен до стрийт фууд барове.
„Категория Храни и напитки може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели“, коментира Етиен ван Унен от Colliers. Той е на мнение, че създаването на среда, която е устойчива във времето, е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. „В този смисъл, категория „Храни и напитки“ има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време“, добавя Ван Унен.
Деймиън Харингтън, директор проучвания в Colliers EMEA, допълва, че в Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория „Храни и напитки“.
Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си био базар в търговски център в Полша.
Вече е тенденция шопинг моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В следствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%.
Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи, отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и човекопоток, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха.
