Да не простиш на някого, дори това да е само на един единствен човек, жив или починал вече, означава че няма да получиш опрощение и за себе си. Дори, както изглежда, и при най-подробната и искрена изповед. Такъв е неизменният закон. Всички християни го знаят. Винаги го споменават, когато четат „Отче наш“. И въпреки това, има случаи, когато, както изглежда, някой не може да бъде опростен. И тогава се случва това, за което ни е разказвал веднъж владика Антоний Сурожки.
„Спомням си за една жена, която наставлявах преди 40 години. Тя умираше и молеше да я причастя. Казах й, че трябва да се изповяда. Изповяда се, и накрая я попитах:
– Кажете ми няма ли у вас все още някой скрит гняв към някого? Има ли някой, на когото не можете да простите? Тя отговори:
– Да, прощавам на всички, обичам всички, но на зет си няма да простя нито в този свят, нито в бъдещия!
Тогава й казах:
– В такъв случай аз няма да ви прочета нито разрешителна молитва, нито причастие ще ви дам.
– Ама как ще умра без да се причастя? Ще погина! Аз й отвърнах:
– Да! Ами вие вече сте погинала – заради вашите думи…
– Аз не мога така изведнъж да простя.
– Е, тогава останете в този живот непростена. Аз сега си отивам, ще се върна след два часа. Пред вас има два часа, през които трябва да се помирите – или да не се помирите. И молете Бог, да не умрете през тези два часа.
Върнах се след два часа, и тя ми каза:
– Знаете ли, когато вие си отидохте, аз разбрах какво се случва с мен. Повиках зет си, той дойде и се помирихме.“ Прочетох й разрешителна молитва и взе причастие“.
източник: https://vk.com/itreba
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: „Никога няма да простя“
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
