Д-р Даниела Томова: 69 000 българи не знаят, че са заразени с хепатит С

1
110
Добави коментар
purple-rain
purple-rain

Д-р Даниела Томова завършва Медицинския университет в Плевен. Има специалност по гастроентерология и в момента работи в Клиниката по гастроентерология на ВМА-София. Преди това е трупала опит в “Бърза помощ” в Шумен.

Д-р Томова има 5 публикации и е изнасяла лекции на 5 медицински форума.

Отскоро ВМА разполага с нова апаратура за диагностика на вируса на хепатит С, без биопсия на черния дроб. Какви са възможностите на новата апаратура, какво заболяване е хепатит С? Отговори на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Томова.

– Д-р Томова, имате добри новини – ВМА разполага с нова апаратура за диагностика на вируса на хепатит С, без биопсия. Какво е новото при този метод и какво представлява?

– Еластографията е неинвазивен метод за оценка на степента на фиброза при пациенти с хронични чернодробни заболявания, преди стартиране на противовирусното лечение.

Пациентите, инфектирани с вируса на хепатит С, могат да получат оценка на наличната инфекция и чернодробна увреда напълно безплатно за тях, по клинична пътека на НЗОК.

Не се заплаща нито едно от изискваните от НЗОК изследвания за започване на антивирусно лечение. Клиниката по гастроентерология на ВМА има акредитация от НЗОК за издаване на протоколи и предписване на скъпоструващи лекарства.

Досега чернодробната биопсия беше задължително изискване за започване на лечение и създаваше трудности за много от пациентите с хепатит С. Но от 1 октомври влезе в сила нова наредба на НЗОК, съгласно която биопсията отпада, ако оценката на чернодробната увреда е направена с други методи – ехографски и лабораторни, но само в лечебни заведения, които имат сертифицирани лаборатории за изследване на вируса на хепатит С. В България има само две такива лаборатории, една от които се намира във ВМА.

– Защо е толкова важно да се измери нивото на вируса при даден пациент?

– Стойността на вирусния товар преди, по време и след приключване на лечението оценява ефекта от провежданото противовирусно лечение.

– Бихте ли препоръчали на хора, които са се излекували, след някакъв период от време да се проследяват и да проверят какво е състоянието им?

– Проследяването на пациентите по време и след лечението е в съответствие с изискванията на НЗОК за лечение на пациенти с хроничен хепатит С. 

Проследяването се извършва на 12-ата, 24-ата и 48-ата седмица след края на лечението.

Пациентите, които са с чернодробна цироза и по-тежка степен на фиброза, трябва да се проследяват на всеки шест месеца чрез абдоминална ехография за хепатоцелуларен карцином.

Д-р Даниела Томова

– Колко са българите, диагностицирани с вируса на хепатит С? Има ли такава статистика?

– Към момента българите, диагностицирани с вируса на хепатит С, са 91 000 души, а 69 000 не знаят, че са инфектирани. 

– Защо определяте хепапит С като коварно заболяване?

– Хроничният хепатит С се определя като “коварно” заболяване, тъй като при 60-70% от пациентите протича без клинична изява.

При 80% от болните с остър хепатит С се наблюдава хронифициране на заболяването. 5-20% от пациентите с HCV-инфекция развиват цироза, 1-5% – умират от усложненията на цирозата или хепатоцелуларен карцином.

Чернодробната цироза на база хроничен хепатит С е една от водещите причини за чернодробна трансплантация.

– Доколко сериозен е рискът у нас да се зарази човек с хепатит С при стоматологично лечение?

– Съществува известен риск за заразяване с хепатит С при извършване на стоматологични интервенции. Вероятността от заразяване с вируса на хепатит В е по-висока в сравнение с тази от хепатит С при стоматологично лечение.

– С какви изследвания може профилактично да се установи наличието на вируса?

– При съмнение за заразяване с вируса на хепатит С е желателно да се определят anti HCV и/или PCR-HCV-RNA на 4-ата седмица след експозицията.

– Кои са най-тежките усложнения при хепатит С?

– Тежки усложнения при пациенти с хроничен хепатит С, при които не е провеждано противовирусно лечение, е чернодробната цироза и нейните усложнения от съпътстващата портална хипертония, развитието на хепатоцелуларен карцином.

– Доколко ефективна е съвременната терапия на този вид хепатит? Покрива ли НЗОК изцяло лечението?

– Съвременната противовирусна терапия води до 98% ефективност от проведеното лечение 

НЗОК реимбурсира на 100% противовирусната терапия при здравноосигурените пациенти. Лечението е чрез протоколи от НЗОК и е в зависимост от стадия на чернодробна увреда, нивото на вирусна репликация и генотипа.

– Какво трябва да знаят пациентите, които са диагностицирани с хепатит С, по отношение на правилата за започване на антивирусно лечение? Има ли възможна алтернатива за пациенти, които не са се повлияли от това лечение?

– Правилата при започване на противовирусното лечение са строго фиксирани и се придържат към изискванията на НЗОК при лечение на пациенти с хроничен хепатит С.

Добър ефект от противовирусното лечение се постига само при тясна колаборация между пациента и лекуващия лекар от съответния център, оторизиран да издава протоколи, да провежда лечение и да проследява пациентите.

Съществуват “пангенотипни режими’’, които се прилагат при пациенти, не отговорили на предшестващо противовирусно лечение.

– Знаем, че има различни видове хепатити. Какви са основните разлики между тях? Кой от хепатитите остава предизвикателство за вас като специалисти? Може ли да говорим за епидемия по отношение на хепатит С?

– Съществуват много и различни класификации на хепатитите. Основните разлики са по отношение на структурата на вируса, начина на заразяване, естествения ход на заболяването, лечението и много други. Предизвикателство за мен са вирусните хепатити при пациенти с чернодробна трансплантация.

По отношение на хроничните хепатити в глобален мащаб превес има вирусът на хепатит В пред този на хепатит С – 130-150 милиони души по света са заразени с хроничен хепатит С, а 350-400 милиона са с хроничен хепатит В.

– За кои хепатити има ваксини?

– Съществува комбинирана ваксина срещу хепатит В и хепатит А, както и моноваксина срещу хепатит В. Не съществува ваксина срещу вируса на хепатит С.

– Какво е впечатлението ви, познаваме ли добре проблема с хепатитите като пациенти? С какви погрешни представи за болестта се сблъсквате най-често?

– Българският пациент е с добра здравна култура, включително и по въпроса за хроничния хепатит С. Често се сблъсквам с погрешно мнение относно начина на заразяване и предаване на болестта, изказано от близки на заразени с хроничен хепатит С.

– Кои са рисковите групи по отношение на хепатит С? Има ли райони в България, в които са повече заразените?

– Рисковите групи за инфектиране с вируса на хепатит С са хора, употребяващи интравенозно наркотични вещества (60-80%), хомосексуални мъже, болни на хемодиализа (42-42,7%), затворници, здравни работници, работещи с кръв и кръвни продукти, хора с татуировки и пиърсинг, пациенти с изгаряне и др.

За България честотата на инфектиране е 1,28%, като се наблюдава сравнително хомогенно разпределение на пациентите по области. 

– Има ли стигма в отношението към такива пациенти в България?

– Лекарите от Клиниката по гастроентерология към ВМА-София, към която принадлежа и аз, подхождаме професионално и индивидуално към всеки пациент с хроничен хепатит С независимо от начина на заразяване и социалния му статус.

Милена ВАСИЛЕВА