Трета година Кирил Потапов от Екатеринбург е неразделен с вълците – само дето не спи с тях във волиера.
Още от мънички той ги спасява: взема ги от зоопарка, където са обречени да оцеляват в малка клетка с бетонен под.
Кирил дълго изучава навиците на животните, храни ги с месо от ръце и в крайна сметка за тях става „част от семейството“.
Младият мъж поддържа блог в Instagram, където разказва за своите вълци, а страницата му е особено популярна.
Той е убеден: малко са онези по света, които са успели така да опитомят хищници.
Кирил вече не помни кога си взема първия домашен любимец: твърди, че не се е разделял с животните от ранно детство. Гледал е котки, кучета, зайци, патици и дори змии. Но големи хищници не е имал, само е чел за тях в книгите.
„Винаги ми е харесало да лекувам зверовете, да им помагам, да ги изучавам. Роднините ми предвиждаха бъдеще като биолог. Но съдбата се подреди по друг начин: станах лингвист.
Второто ми висше е по общинско управление. Сега работя в рекламната сфера, имам свой бизнес. Колкото до животните – това е само хоби, не печеля нищо от тях“, споделя Потапов.
Алфа и Угольок са първите вълци в дома на Кирил – родени са в частни развъдници. Купува ги чрез обява. А Ракша и Анкела, кръстени на герои от „Маугли“, попадат у него от общинските зоопаркове.
Постапов си поставя наглед неизпълнима задача – да опитоми вълците. Да се грижи за тях, както сам споделя, не е лесно. Малките бебета капризничели като деца: ту колики, ту зъби. Закуската, обядът и вечерята им са по строго разписание, а менютое толкова богато, че всеки човек би завидил.
За всичко това той разказва в социалните мрежи. Отначало го прави просто така, но скоро забелязва, че интересът към акаунта му стремително расте.
Сега страницата му се следи от над 100 000 души – и съдейки по профилите на последователите му, интересът е предимно от чуждестранна публика: от Швейцария, Италия и Турция.
„Интересно е, защото вълкът, също като росомахата и риса, е сложно да бъде опитомен. А на мен ми се получи. Вложих в тях цялата си любов, всички сили. Те са моите пухкави деца.
До такова ниво на доверието, до което съм стигнал, малко са успявали да стигнат. Да, вълкът може да живее до човека, пълно е с такива истории.
Но за да седи в леговището им и с ръце да им вади храната от устите – не всеки би успял. Какви ти вълци, пробвайте да вземете сурово месо от малко домашно кученце!“, не скрива гордостта си Кирил.
„Интересно е, защото вълкът, също като росомахата и риса, е сложно да бъде опитомен. А на мен ми се получи. Вложих в тях цялата си любов, всички сили. Те са моите пухкави деца.
До такова ниво на доверието, до което съм стигнал, малко са успявали да стигнат. Да, вълкът може да живее до човека, пълно е с такива истории. Но за да седи в леговището им и с ръце да им вади храната от устите – не всеки би успял.
Какви ти вълци, пробвайте да вземете сурово месо от малко домашно кученце!“, не скрива гордостта си Кирил.
