Древна легенда разказва за жена, която много искала да си има дете, но не можела да зачене. Годините минавали, а тя все не успявала да се сдобие с рожба. Тогава, отчаяна, тя се обърнала към Слънцето за помощ.
„Ще ти помогна да сбъднеш мечтата си.
Ще родиш дете, но ще го обречеш на мен“, рекло Слънцето. Жената се съгласила, без да се замисли. И когато на бял свят се появило чудно красиво момиченце, тя решила да го скрие вдън горите Странджански.
Дълго се лутала майката, накрая стигнала до пещера, потулена в дълбоко усое, с вход, покрит от пелена от зелен бръшлян. Решила там да остане, докато Слънцето не забрави за оброка.
Случило се така, че слънчев лъч все пак проникнал през клоните на дърветата, надвесени над пещерата. Детето протегнало ръчички да го докосне, Слънцето го видяло и го грабнало при себе си на небето.
Момичето пораснало и понякога слизало на земята, в пещерата, където видяло майка си за последно. Понякога му ставало тъжно и от очите му се отронвали сълзи като бели перли.
Девойката се казвала Марина, а пещерата, в която тя слизала понякога, е считана за едно от най-мистичните места в Странджа, разказват старите хора от Малко Търново. Те искрено вярват, че водата, която се стича по стените на пещерата, е жива. Една от силите й да помага на жени при безплодие.
Старата легенда е вплетена в християнските поверия в този край.
Пещерата се свързва със света Марина, една от най-силно тачените светици в Странджа. Всяка година на 17 юли на място пристигат десетки поклонници, за да се помолят за здраве. Някои от тях остават да пренощуват от предната вечер.
Пещерата-светилище „Св. Марина“ се намира на около 35 километра от Малко Търново и на 12 км от Сливарово, в местността Ликуди. Пътят до нея е черен, трудно проходим и минава покрай новата ограда на границата ни с Турция.
Следва продължение.
Автор: Севдалина Пенева
Източник: Десант
