Наближава Коледа и по традиция подаряваме и получаваме подаръци. Тази традиция обаче за някои носи болезнени преживявания, защото те или не получават подаръци, или все не е този, за който мечтаят, или получават такива, които са далеч от стила и нуждите им.
Ако и вие се чувствате неудовлетворени от възможните за вас подаръци или от липсата им, ако и на вас ви е трудно да казвате какво искате, ако не усещате баланс между даването и получаването в живота си, ако трудно вземате и лесно давате – следващите редове могат да ви бъдат полезни.
Каква е причината до нас да не достига това, за което мечтаем? Ето няколко вероятни отговора:
• Не вярваме, че го заслужаваме.
• Не можем да си представим, че го получаваме, че го имаме.
• Не можем да приемем (вземем), не можем да даваме.
• Не можем да приемем, но много даваме.
• Не вярваме, че ще има за нас.
• Не можем да заявим нуждите си.
Каква е причината за това?
Съществува теория, според която, ако детето не е получавало дължимата за развитието му грижа, това води до нарушаване на баланса на даване и получаване в живота му като възрастен. Когато в ранните години на живота си сме се чувствали невидяни, страдали сме от липса на внимание, чувствали сме се отхвърлени, нежелани, пренебрегнати, когато нуждите ни са били неглижирани, когато сме мислили за себе си като за бреме за родителите си, когато към нас не е имало прояви на любов, тогава тези наши преживявания са ни довели до изводи за себе си. И тези изводи са станали нашата представа за нас и са определили живота ни.
Тези заключения може би звучат така: “Мен не ме обичат. За мен все няма. Аз не съм важен. Аз не съм достоен за любов. Аз нямам стойност. Аз съм незабележим”. Тези изводи имат последствия. Те пораждат в детето обида – силна, голяма, дълбока. Детето е обидено на родителите си, но не може да си позволи да покаже и изговори какво чувства, защото от една страна, обича родителите си, а от друга – оцеляването му зависи от тях. Какво се случва с обидата?
Детето я потиска в себе си и я запокитва някъде надълбоко. Расте човекът, а вътре в него расте и един “счетоводител”, който е вечно недоволен и взискателен към околните. Този “счетоводител” все мери това, което другите му дават или не му дават. На него все му се струва, че полученото е малко или че изобщо го няма.
Обидата има и още едно въздействие – тя кара човек да мисли, че не заслужава (идва от мисълта “Мен не ме обичат”). А мислите, както знаете, имат последици – те се материализират и се проявяват в реалността. Какви са последиците? Когато някой даде нещо на човек, който мисли, че не заслужава, на него му е неудобно да приеме. Защо? Защото дълбоко в себе си смята, че не е обичан и може да получи от другите само такова отношение, каквото е свикнал да получава от родителите си. Този човек не може да си представи друго! Затова и не вижда хубавите, положителни събития и отношения в живота си, затова не може да се отвори да получи това, за което копнее.
Какво да направим?
Ще ви предложа упражнение, което може да изпълните, когато сте сами. Добре е да не го прекъсвате с разговори по телефона или с близките. Осигурете си време в уединение, вземете лист хартия и запишете, какво е било това, от което смятате, че сте били лишени в детството си.
Например: “Моите родители не ми отделяха достатъчно внимание, нямаха много време за мен, не ме изслушваха, чувствах се незабелязана, никой не виждаше моята индивидуалност и не подкрепяше нейното развитие, не ме насърчаваха да изследвам това, което ме интересуваше и т.н.”.
Следващата стъпка е да напишете разказ, в който да оставите фантазията ви да се развихри и да обрисува точно обратното. Например:
“В детството ми моята майка винаги намираше време за мен, изслушваше ме, успокояваше ме, обясняваше ми това, което не разбирах. Беше мила и нежна с мен, прегръщаше ме, галеше ме по косата, плетеше ми плитки, четеше ми вечер приказка. Мама учеше с мен стихчетата за детската градина, казваше ми, че съм много артистична, идваше на всички тържества и ми ръкопляскаше. А вечерта преди всяко тържество избирахме заедно роклята и ми казваше, че с нея ще бъда най-красивото дете.
Моят баща имаше време за мен, насърчаваше ме да играя балет и ми казваше как да се справя, когато ми беше трудно, обръщаше ми внимание, казваше ми, че ме обича и че се гордее с мен.
Мама и татко винаги намираха време, за да играем заедно игри, да се разхождаме и да си почиваме. Разрешаваха ми да си почивам, когато бях уморена и ми показваха как да направя нещо ново и непознато. Защитаваха ме, когато някой бе груб с мен и не му позволяваха да ме обиди. И т.н.”.
Защо да го направите? С какво ще ви помогне това? Ето схемата накратко:
• Откриваме причината, тоест чувството (тъжен, самотен, ядосан, обиден).
• Откриваме интерпретацията и заключенията си (“Мен не ме обичат. Аз не съм важен. Не заслужавам”).
• Оспорваме ги от днешния си опит – Това не е вярно, защото моите родители са направили всичко, което е било по силите им, за да ме отгледат.
• Създаваме ново отношение и мислене за себе си. Поддържаме ги дотогава, докато надделеят над предишните. Например: “Аз съм ценен и значим. Важните за мен хора винаги имат време и внимание за мен. Аз съм обичан. Получавам това, от което се нуждая”.
• Когато имаме нужда, прочитаме пренаписаната си история.
Следващата стъпка
Започвате да забелязвате какво се случва в реалността. Ако сте честни, ще признаете, че хората около вас вече ви питат от какво имате нужда; дават ви това, за което ги помолите; канят ви на места и събития, на които искате да отидете; попадате в среди, в които се чувствате сред свои и се развивате; отварят ви се врати, които преди са били заключени за вас; във взаимоотношенията ви с хората има уважение, зачитане и любов.
Как стана промяната? Банковата сметка на “счетоводителят ви” беше захранена.
Приятно получаване на подаръци!
Борянка БОРИСОВА – психолог, системен фамилен и брачен консултант
