Приветствам ви, възлюбени в Христа братя и сестри, с празника Рождество Христово, който след Пасха за нас е най-великият празник. Огромното значение на Рождество Христово се обяснява с даруваните ни чрез него неизказани блага. За тези блага ни говори рождественското богослужение.
Ето какво чухме ние днес на литургията от посланието на св. ап. Павел до Галатяните:
„Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4: 4-7).
И тъй, първото благо, което ни е дарувано чрез Рождество Христово, е нашето изкупление. Ап. Павел не посочва от какво точно ни е изкупил Господ. Но в същото това послание казва: „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3:13).
Следователно Господ се е родил преди всичко за да ни изкупи от проклятието, наложено ни от Бога след грехопадението на първите човеци. Проклятието се състояло главно в това, че Господ изгонил Адам и Ева от рая поради техния грях и от този момент ни е лишил от блаженото единение със Себе Си. Този разрив между Бога и човеците се свършвал със смъртта на човека. Нашето разединение с Бога продължавало и в задгробния живот; не можели да го избегнат дори старозаветните праведници чак до св. Йоан Кръстител. Колко страшно е това разединение свидетелстват предсмъртните думи на Иисус Христос: „Боже мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46).
Там, на кръста, проклятието на Бога върху човечеството било показано в цялата му потресаваща сила, като се разразило върху Божествения Страдалец. Но там, на кръста, чрез кръвта на Спасителя проклятието било унищожено заедно с неговата причина – грехът на Адам. Защото веднага след Своята смърт Господ слязъл в ада, извел оттам душите на праведниците и ги въдворил в небесното Царство за вечно и блажено единение със Себе Си. Ето кога била премахната враждата между Бога и хората, започнала с Божието проклятие върху нас, кога бил въдворен на земята този мир, който ангелите възпели още при раждането на Спасителя и заради който Господ се е родил.
Второто неизказано благо, за даруването на което се е родил Господ, по думите на св. ап. Павел, е нашето осиновяване. Това благо също не ни е било дадено веднага с раждането на Иисус Христос. Действително целта на раждането на Христа е била именно осиновяването на човеците от Бога. Унищожаването на Божието проклятие върху нас на кръста чрез кръвта и смъртта на Единородния Божий Син е дарувало на всички люде, бе изключение, правото да бъдат синове Божии. Но ние възприемаме това осиновяване единствено тогава, когато се възраждаме в купела на св. кръщение за свят християнски живот, отричайки се от всичко греховно и плътско.
Тогава, при кръщението, ние получаваме в тайнството св. миропомазване третото неизказано благо, за което говори св. ап. Павел – възраждащата и укрепващата ни за свят живот благодат на Светия Дух. Тя е вътрешен източник на истина, сила за борба с греха и източник на радост. В разкриването на тази благодат посредством изпълнението на Божиите заповеди се заключава целта на нашия живот.
На Господа е било угодно, по Неговата неизказана любов, да ни дарува с Рождеството Христово и четвърто благо – Своето божествено наследство, за което говори св. ап. Павел: „Ако пък си син, ти ни и наследник Божий чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:7). Под това наследство трябва да се разбира нашето участие в Божествената слава на Христа в Неговото вечно небесно царство, за което Той говори в Своята първосвещеническа молитва: „Отче, тия, които Си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал“ (Йоан 17:24). Нашето участие в бъдещата Божествена слава трябва да се разбира, естествено, не само като външно съзерцание на Бога, но и като вътрешно блажено изпълване на цялото наше същество с тази благодатна слава. Подобно блаженство отчасти изживели апостолите, когато видели преобразилия се Господ на планината Тавор. За тази слава св. ап. Йоан Богослов говори следното: „Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е (I Йоан 3:2). Ето какво наследство ни очаква в бъдещия живот: ние ще бъдем така прославени, че ще сме подобни на Бога, т.е. богове по благодат. При това ние вече няма да отпаднем от тази божествена слава, както е отпаднал някога денница, защото тя ще бъде вечно наше достояние.
Впрочем, Господ така ни обича, че ни прави участници на Своята слава още в нашия земен живот, в тайнството св. Причастие. О, ако ние можехме винаги достойно, т.е. с истинско покаяние да се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, тогава ние опитно щяхме да узнаем какво означава да бъдем наследници Божии, защото щяхме да изпитаме блаженството, което са изпитвали всички светии след причастяване, и което, според учението на св. Симеон Нови Богослов, трябва да разбираме в думите на Св. Писание: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (I Кор. 2:9).
Ето това са всички неизказани блага, заради които Господ се е родил на земята. В тях се съдържа цялото наше спасение, а също и истинското ни щастие и тук, и в бъдещия живот.
Празнувайки днес Рождество Христово като източник на тези блага, св. Църква призовава всички свои чеда да славят родилия се Господ. И нека никакви скърби да не пречат да изливаме нашите радостни и празнични чувства. Всички наши скърби трябва да помръкнат в сравнение с това, което ни е дарувано с раждането на Христос.
Затова помнейки, че със силата на Рождество Христово ние сме изкупени от проклятието, че сега сме чеда Божии, имащи в себе си благодатта на Светия Дух, че ние още от сега се обожаваме чрез св. Причастие, а след своята смърт и всеобщо възкресение ще приемем в себе си напълно цялата Божествена слава и блаженство, нека заедно с Църквата от цялото си сърце, с чувство на огромна благодарност и радост да славим родилия се Господ с думите на дивната църковна песен: „Христос се ражда – прославете Го! Христос идва от небето – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие Го възпявайте, люде, защото Той се прослави!“ Амин.
––––––––––––––
Слово произнесено в гр. София на 25 декември 1924 г. в Руския храм „Св. Николай“ към посолството.
ИК „Св. Николай Чудотворец“, 1997 г.
