Родителите се стремят към перфектния коледен подарък, но въпреки това, най-смисленият подарък, който родител може да даде на детето, е да поиграе с него. Забравете моментите на преподаване или викторините за цветове и цифри. Отделете няколко минути, за да се присъедините към детето на пода, наблюдавайте какво прави или го отразете. „Този състезателен автомобил е бърз!” Когато родител влезе в пространството за игра на детето, той или тя влиза в свещено пространство – вътрешния му свят.
Играта е среда, чрез която детето дава израз на своите вътрешни тревоги, чувства, притеснения и конфликти. Преструването на игра често е начин, по който детето обработва и овладява минала травма. Когато родител отразява и утвърждава детската игра, той всъщност утвърждава чувството за детето вътре в него. Това е много различно от валидирането на постиженията на детето. Признаването на ефективността на детето не потвърждава кой е детето. Когато родител признава единствено постиженията на детето, детето често вярва, че е само толкова добро, колкото следващото му постижение. Често резултатът е тревожно дете, което е перфекционист.
Един важен начин да спечелите доверието на детето е да поиграете с него. Седнете до детето и без да ръководите или водите играта, от време на време топло отразявайте детската игра. След няколко минути детето може да ви покани да бъде герой в пиесата. Когато детето прави това, родителят има възможност да помогне на детето с дълбоки тревоги и притеснения. Като герой в детската игра съчувствайте на героя в играта, който е уплашен, наранен или самотен. Това е начин за съпричастност към детето.
След като детето получи съпричастност, то се чувства разбрано, свързано с човека, който го разбира и далеч по-малко само с тревожното чувство. Това е лечебно. Идентифицирането и вербализирането на чувствата е първата стъпка към емоционално здраве. И все пак, детето често се нуждае от помощ при идентифицирането и вербализирането на състоянията на чувствата, когато изпитва срам. Помощта на детето да осъзнае своите емоции е от съществено значение. Съпричастността с чувствата позволява на детето да бъде съпричастно към самото себе си.
Родителите прекарват много време в грижа за децата си – шофиране, готвене, помощ. Но родителят често пропуска най-важните 15 минути на деня. Времето, в което родителят има достъп до вътрешния свят на детето – тревоги, борби и обърквания. Не позволявайте скъпоценното време да се изплъзне. Бъдете близо до детето си. Бъдете наясно с неговите притеснения. Всеки родител може да си спомни време, когато се е чувствал малък и уязвим. Бъдете там – до детето си.
Уважаването на детската игра е начин да се уважи самото дете. Целенасочената игра с дете е един от най-добрите начини за повишаване на самочувствието на детето. Може да е по-важно от това да го убеждавате да яде зеленчуци или да получава добри оценки. Смирете се. Подарете на детето си най-смисления подарък, който може да получи. Игра.
