Преди да отговорим на този въпрос, трябва първо да уточним, че далеч не всички вярващи християни, които се обявяват за Христови ученици, са всъщност такива. Само онези, които със своите дела и постъпки наистина са доказали, че са Христови ученици, или пък вече са готови да се утвърдят в ученичеството като истински духовни последователи, имат основание да се наричат така.
Всеки вярващ, – а и не само, но изобщо хората – определя себе си чрез своето собствено поведение, говорене и начина си на живот. Такъв човек не може да бъде нищо повече от онова, на което го прави способен поведението му, (не)отдадеността му към Бога и (не)прилагането на Христовото учение на практика.
