Звезден прах на 7 милиарда години откриха учените, което го прави най-старият материал на Земята. Звездният прах е по-стар от Слънцето с няколко милиарда години.
Наскоро учените идентифицираха най-стария материал на Земята: звезден прах, който е на 7 млрд. години, скрит в метеорит, ударил нашата планета преди половин век.
Този древен междузвезден прах, който се състои от частици, които предхождат нашето Слънце, е бил изстрелян във Вселената от умиращи звезди, по време на последните етапи от живота им. Част от този прах достига до астероид, който пада в Мърчисън, Австралия, на 28 септември 1969 г.
Звезден прах на 7 милиарда години
Нов анализ на тези прашинки разкрива, че те са на около 7 млрд. години, което означава, че са формирани около 3 млрд. години преди Слънцето.
Въпреки че Вселената изобилства с подобен звезден прах, в скалите на Земята досега не са откривани толкова стари частици. Това е така, защото разместването на тектоничните плочи, изригването на вулкани и други подобни процеси нагряват и трансформират звездният прах, който може да се е събрал по време на формирането на Земята, заявява водещият автор на изследването Филип Хек.
Вижте още: Извънземни съществуват и може би живеят сред нас, казва първият британски астронавт
Когато се формират големи космически скали, като астероида, който е произвел метеорита, паднал в Австралия, те също могат да погълнат и донесат такъв древен, междузвезден прах. За разлика от динамичните планети, астероидът, от който се е отчупил малкият метеорит е „почти инертно парче скала, което се е образувало от слънчевата мъглявина и не се е променило оттогава“, така че тези стари звездни прашинки не са се стопили или превърнали в друг материал, казва Хек пред Live Science.
Повечето от тези звездни прашинки са с дължина от 1 микрометра или дори по-малки. Тези, които учените изследват са по-големи, вариращи между 2 и 30 микрометра.
Междузвезден „бебе бум“
За изследването, Хек и колегите му са изследвали 40 от по-големите прашинки. Те са потапяли парченца от метеорита в киселина, която разтваряла всички минерали и силикати, като оцелявали само древните прашинки.
„Винаги съм сравнявал тази техника с изгарянето на сено, за да откриеш иглата“, казва Хек.
Изследователите са използвали техника за датиране, която измервала излагането на прашинките на космически лъчи по време на междузвездното им пътуване. В космоса, високоенергийни частици се излъчват от различни източници, бомбардирайки и прониквайки във всички обекти, които преминават покрай тях.
Тези космически лъчи реагират със скалите, като образуват нови елементи, които се натрупват с времето. Чрез измерване на количеството на различните елементи в звездния прах, учените могат да преценят колко дълго прахът се е къпал в космическите лъчи.
„Представете си нещата така: представете си, че слагате кофа навън по време на дъждовна буря. Докато дъждът пада с постоянна скорост, вие можете да изчислите колко дълго кофата е била навън, въз основа на количеството дъжд, което е събрала“, обяснява Хек.
А ако ви е любопитно как мирише смилането и анализирането на метеорити, ние имаме отговор – миризмата е подобна на гнило фъстъчено масло. Това споделя съавторът на изследването Дженика Гриър.
Последвайте ни в социалните ни мрежи Фейсбук , Туитър и Инстаграм.
Setlans / Live Science Снимка: NASA, W. Sparks (STScI) and R. Sahai (JPL). Inset: SiC grain with ~8 micrometers in its longest dimension. Inset image courtesy of Janaína N. Ávila.
