Снимка, заснета от повърхността на Титан посредством космическия апарат „Хюйгенс“. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona
14 януари 2020 г. 20:38 ч.
Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката – отбелязваме 15 години от успешното кацане на космическия апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хюйгенс“ върху повърхността на сатурновата луна Титан. Това е първото и засега единствено кацане върху небесно тяло, намиращо се във външната Слънчева система. Това е и първото кацане на естествен спътник, различен от нашата собствена Луна.
„Хюйгенс“ е европейският принос за съвместната мисия между САЩ, ЕКА и Италианската космическа агенция „Касини-Хюйгенс“. Мисията е изстреляна на 15-ти септември 1997-ма година посредством американската ракета „Титан IV(401)B“ от космодрума Кейп Канаверал в САЩ. Отнема близо седем години пътешествие, преди „Касини-Хюйгенс“ да влезе благополучно в орбитата около Сатурн на 1-ви юли 2004-та. Орбиталният апарат на САЩ „Касини“ работи в продължение на повече от десетилетие, чак до 15-ти септември 2017-та година, когато умишлено е изведен от орбита и изгорен в атмосферата на Сатурн, за да не би случайно да попадне на някоя от интересните сатурнови луни и да ги замърси със земни микроорганизми.
Що се касае до европейския апарат „Хюйгенс“, той се отделя самостоятелно от „Касини“ на 25-ти декември 2004-та, точно навръх Коледа. На 14-ти януари 2005 г. „Хюйгенс“ навлиза в атмосферата на Титан и започва да предава данни.
Това е първата снимка, предадена от „Хюйгенс“ към Земята по време на спускането към повърхността на Титан. На снимката вероятно се виждат следи от „канали“, водещи към някакъв бряг. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona
Титан е много интересен спътник – това е най-голямата луна на Сатурн и втората най-голяма луна в Слънчевата система след Ганимед (спътник на Юпитер). Титан e дори по-голям от планетата Меркурий. Но не тези факти правят луната толкова интересна за учените – а откритието, че Титан притежава плътна атмосфера от азот, подобно на атмосферата на Земята. На практика атмосферата на Титан напомня на земната в ранните етапи от еволюционното развитие на нашата планета.
Учените предполагат, че на Титан има езера и морета от въглевородороди, така че предвиждат възможността „Хюйгенс“ да се приводни в някое от тях. Все пак спускаемият апарат се спуска на твърда земя. След получаването на първото изображение (показано в началото на статията), става ясно, че повърхността е покрита със сферични камъчета, изградени от воден лед и с размер 10-15 сантиметра. Поради отдалечеността си от Слънцето и поради плътната атмосфера, Титан се оказва доста по-мрачен свят от Земята – яркостта към момента на кацането на „Хюйгенс“ е около една хилядна от тази по време на земното пладне. Тоест, ако искате да си представите какво е да стоите на повърхността на Титан, когато там е ден, представете си Земята около 10 минути след слънчевия залез. Луната се оказва и доста студена – измерената температура е −179.3 °C.
Това е компилация от множество снимки, изпратени от „Хюйгенс“. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona
Но условията се оказват благоприятни за съществуването на езера от въглеводороди (примерно течен метан). Макар че „Хюйгенс“ каца върху твърда повърхност, по-късно орбиталният апарат на САЩ „Касини“ успява да потвърди със сигурност наличието на такива езера. Към настоящия момент Титан е единственото известно място в Слънчевата система освен Земята, където на повърхността има постянни езера – въпреки че някои други луни, например сатурновата Енцелад и юпитерианската Европа, да имат такива дълбоко под повърхността им.
Съставно изображение от около 30 заснимки, заснети от „Хюйгенс“ на височина между 8 и 13 километра над повърхността на Титан. Photo credits : ESA/NASA/JPL/University of Arizona
Европейският спускаем апарат „Хюйгенс“ работи в продължение на 148 минути по време на спускането към повърхността на Титан и над три часа след кацането. На Земята са получени около 474 мегабайта данни, сред които 350 снимки. Научната информация продължава да се анализира до ден днешен.
През това десетилетие човечеството ще започне своето завръщане на Титан – мисията на НАСА „Драгънфлай“ ще излети през 2026-та година и ако всичко мине наред, тя ще кацне в района на дюнното поле Шангри-Ла през 2034-та година.
За повече информация: Thales Group
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
