Автор : св. Тихон Задонски
Случва се, живеещите в обществото, понякога един други да се оскърбяват. Това става или от лукавството на спъвателя дявол, който като ненавижда любовта между нас, подстрекава ни да оскърбим ближния си, или от слабостта на нашата природа, или от невнимание, а често пъти и от навик. В такъв случай непременно е нужно примирение, и тъй ще се запази братолюбието. Мнозина като оскърбяват ближния си, нехаят за това, и тъй, отиват на църква и се молят. Но в какво опасно състояние се намират те, се вижда от следното: Който съгреши против човек, той съгрешава и против Бога, а който оскърби човека, той оскърбява и Самия Бог, понеже Бог е запретил да съгрешаваме против човека и да го оскърбяваме. И така човек като съгрешава против ближния си и като го оскърбява, съгрешава и оскърбява Бога, Който е заповядал да не правим това. Любовта към ближния е свързана с любовта към Бога. Когато се руши любовта към ближния, руши се и любовта към Бога: който не обича ближния си, той не обича и Бога. А от тук следва, че който иска да се примири с Бога и да има мир с Него, той трябва първом да се примири с ближният си, и тъй да пристъпва към Бога, да Му се моли и да проси от Него милост. А от това се вижда, че суетна и напразна е молитвата на ония, които като оскърбят ближния си, непримирени с него, пристъпват към Бога за молитва. Това е именно дето казва Господ: „ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант„ (Мат. 5:23 – 26), казва Господ. Виж, християнино, колко ни е нужно примирението с нашите ближни. Докато не се примирим с нашите ближни, Бог не приема от нас ни нашето покаяние, ни молитви, нито нещо друго. Толкова скъпо смята Бог любовта и мира с нашите ближни. И така, пази се, като оскърбиш твоя ближен, да нехаеш за примирение; но незабавно се примири с него, да не би да попаднеш под справедливия Божий гняв. С дума ли си оскърбил ближния си, с дума се и примири. Смири се пред него и поискай от него прошка. С дело ли си оскърбил ближния си, с дело се и примири. Смъртта невидимо ходи подире ни и неочаквано ни грабва. А що ще бъде с човека, когато бъде грабнат непримирен и във вражда? С каквото си отидем от този свят, с това и ще се явим пред Христовия съд. Което сега е простено и изгладено, то и там няма да се яви. И така, възлюбений, примирявай се с твоя противник, додето си още на път с него. Затуй внимавай в това, християнино. Ти умееш да оскърбиш твоя ближен: умей и да се примириш с него, и не се бави в тази тъй важна работа – не отлагай за утре, защото не знаеш, дали ще доживееш до утрешния ден.
Бог е обещал на нас каещите се Своята милост, но не ни е обещал утрешния ден. И така убеди себе си, съкруши идола на гордостта в твоето сърце и се поклони смирено пред твоя ближен, когото си оскърбил. А когато се кланяш телом, кланяй се и по сърце. Искаш от него прошка с уста, искай и със сърце, каеш се с език, кай се и съжалявай и от сърце; защото вънкашното без вътрешното е нищо, а Бог следи по вътрешното състояние. Че аз ли ще искам от него прошка?! Аз съм благороден, а той е подъл човек. Но и той е човек, какъвто си и ти. Пред Бога, справедливия Съдия, и благородният, и подлият са равни. Той е запретил както на подлия да оскърбява благородния, тъй и на благородния да оскърбява подлия, и на Неговия справедлив съд ще застанат всички, и благородният и подлият. Погледни в гробовете на твоите прадеди и там ще видиш благородството си. Той бил зъл човек… Не е твоя работа да го съдиш, и не е известно, кой е по-добър: ти ли или той? Защото Бог съди по вътрешното, а не по вънкашното състояние. „Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника“ (Пс. 10:5). Така също, как ще свършиш ти и как той, не знаеш. Мнозина започват добре, но свършват зле: други започват лошо, а свършват добре. Не се хвали доброто начало, а добрият край и той завършва всичко. Но той няма да ми прости, макар и да искам прошка, Смирението обаче има такава сила, че прекланя и твърдоглавите; защото Бог, Който обича смирението, действува чрез смирението. Ти само се смири пред него и ще видиш силата на смирението: той непременно с любов и радост ще те прегърне и разцелува. А когато това не го направиш, вече сам ще бъдеш виновен за своето нещастие. Но той от моето смирение ще се надигне… Не е истина. Като види твоето смирение, и сам той ще се смири; а когато се надигне, непременно ще се унизи, според думите Господни: „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен“ (Лук. 18:14). Но остави всичките твои предположения; нека той прави, каквото си иска; ти прави онова що е на тебе полезно и нужно, и което твоят Господ заповядва.
Оскърбеният трябва да прости на оскърбителя, за да прости Бог и на самия него, и с надежда ще се моли: „Отче!… прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:12, 14-15), казва Господ. Виждаш ли, християнино, колко страшно е да не прощаваме съгрешенията на ближния си? Прощаваш ли ти съгрешенията на човека, ще ти прости и на тебе Бог; не прощаваш ли ти, и Бог на тебе няма да ти прости. За какъв се имаш ти пред Бога? Що е и твоята молитва? Почти нищо! Ти се гневиш против ближния си, а сам се намираш в гняв пред Бога; но това голямо нещастие ти е от самия тебе, понеже се гневиш и не прощаваш на ближния си съгрешенията му. Вярно е, че той ти е съгрешил; но и ти си съгрешил и съгрешаваш на Бога. Той ти е длъжник, но и ти си длъжник на Бога. Той иска прошка от тебе, но и ти искаш от Бога, Комуто се молиш: „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Когато простиш от сърце на твоя ближен, то и сърдечно ще се молиш, и истински, а не лицемерно ще изговаряш тези думи пред Бога. А когато не прощаваш сърдечно на ближния си, но само с думи и с уста, твоята молитва е лицемерна и не те ползува, а се обръща в грях. Виждаш ли, до къде довеждат човека неговият гняв и вражда? Затова, възлюбений, победи себе си и като премахнеш гнева си, прости всичко на твоя ближен. Тогава ще се помолиш искренно, а не лицемерно: „Отче!…, прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“, и на тебе ще се простят и твоите дългове. Защото словото Божие е вярно, истинско и нелъжовно – което казва, то и така е: и което обещава, то се и изпълнява; и с каквото ни застрашава, то и ще се сбъдне, ако не се покаеш.
Прощаваме ли съгрешенията на нашите ближни, ще опрости и нам Бог по Своята милост; не прощаваме ли ние, не прощава и нам Бог. Човече! От самия тебе зависи прощението на твоите грехове и тяхното оставяне, а от това и твоето спасение или гибел. Без прошка на греховете няма спасение. Сам виждаш, колко е страшно. Често казваме: аз ли ще му простя нему? Не, той знае, кой съм аз и кой е той! И той и ти сте нещастни човеци, все едно – всички са грешници. Но знаеш ли сам ти, кой си ти и кой е Бог, Комуто си съгрешил и грешиш? А пред Бога, Комуто си съгрешил и грешиш, целият свят е като нищо (Ис. 40). Ако целият свят пред Бога е като нищо, ти пък едничкият, колкото да си голям и висок пред човеците, какво ли си? Толкова велик и безкраен е Бог. А какви са твоите грехове, човече, пред Бога? Какъв е и грехът на твоя ближен, с който те е оскърбил? Той е като стотинка при много хиляди жълтици, е като пеняз спроти десетици хиляди таланти, или, как по-добре да кажем, е като нищо спроти твоите грехове към Бога! Ти малкото и твърде малкото не мислиш да простиш, а голяма прошка се надяваш да получиш… Ти, човек и грешник, човека не прощаваш, а искаш от Бога, Който е вечна правда и непостижимо величие, да бъдеш простен! Ти – подобния на тебе не помилваш, а сам каква милост очакваш от Бога! Ето колко е опасно да не прощаваме съгрешенията на ближния си. Но аз в нищо не съм прегрешил – той без никаква причина се е оскърбил от мене. Вярно е, че понякога се случва хора да се оскърбяват без никаква причина, но що ни е виновен Бог? Праведен е Господ и в Него няма неправда. „У Тебе, Господи, има правда, а у нас – срам на лицата“ (Дан. 9:7). Обаче ние безумно и безсрамно Му съгрешаваме и така Го оскърбяваме, а после се каем и просим милост, и получаваме милост. Слава на Неговото човеколюбие, слава на безсмъртните Негови щедрости!
източник: „Райска врата“ – св. Тихон Задонски
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Не отлагай за утре
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
