Може ли солта да е ключът към убиването на раковите клетки?

1
161
Добави коментар
Cancer.bg
Cancer.bg

Могат ли солни наночастици да убият раковите клетки?

Ново проучване, публикувано в Advanced Materials, съобщава за успеха при използването на натриев  хлорид за унищожаването на ракови клетки при мишки.

Проучването предизвиква надежда за използването на естествено съединение в лечението на рака, което би довело до по-малко отрицателни странични ефекти от наличните днес химиолечения.

Проучването изследва използването на наночастици натриев хлорид за целенасочена апоптоза.
В статията се съобщава, че наночастиците на натриев хлорид (sodium chloride nanoparticles-SCNPs) могат да бъдат доставяни в клетки, като така нарушават йонната  хомеостаза, разрушавайки клетъчната машинария и плазмената мембрана.

Когато тези частици се доставят в туморните клетки на мишки и впоследствие разрушават клетъчната мембрана, полученият ефект е  освобождаването на натриеви и хлорни атоми, които задействат имунния отговор, който помога на тялото да се бори срещу туморите.

В моделите с мишки, които изследователите са провели, е било определено, че доставката на наночастици натриев хлорид са потискали растежа на тумора с 66%.

Освен  това тези наночастици не са навредили на никой от другите органи на мишките.

След лечението, наночастиците са се редуцирали до соли, които са се сливали с “течната” система на  тялото и не са причинявали системна или акумулираща се токсичност. Нямало е и признаци на системна токсичност, която да се е наблюдавала при инжектирани във  високи дози.

Все пак трябва да се отбележи, че този  метод е проработил досега само при мишки, а не при хората. Въпреки това има оптимизъм, че скоро намери широко приложение при лечението на рак на пикочния мехур, простатата, черния дроб, както и на главата и шията.

Източник на информация:

1.https://www.labroots.com/trending/cancer/16635/salt-nanoparticles-kill-cancer?fbclid=IwAR3L7mrR13kzkDCANTjnYRsDt3tDVcZyHqgBhCx-l5CngH_hPHHlynCaEek
2.https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/adma.201904058