Забележителности
Първата ми точка бе статуята на Христос, която се намира на един хълм извън града. Това е втората по височина статуя на Христос в света след тази в Рио. Висока е 27 метра, в Рио е 30 метра. Статуята е подарък от правителството на Индонезия към населението на Тимор, един вид да не се отцепват, защото мюсюлманската държава Индонезия зачита християнската религия и няма от какво да се опасяват в това отношение. Статута има много лошо разположение за снимки, защото хълмът всъщност е извит нос и няма никаква видимост към нея, докато не се стигне върха и съответно подножието на статуята. От подножието обаче се губи представата за размера на статуята – като се направи снимка, статуята изглежда с човешки ръст. Пътят до статуята е доста приятен, около 9 км по крайбрежието като се минава през няколко плажа. Изглеждат приятно на пръв поглед, но ширината на пясъчната ивица е буквално 2-3 метра. Мизерията е потресаваща. По пътя влезнах в около пет магазинчета в опит да си купя минерална вода, защото вече бях пред обезводняване. Бутилката струва 0,50 долара, аз не съобразих и най-дребната ми банкнота беше 10 долара. В нито един от тези магазини никой нямаше да върне ресто от 10 долара. Вече се бях отчаял, когато в един от магазините продавачът извади смачкана банкнота от 5 долара и дребни.
Държавата рядко се посещава от туристи, повечето бели са хуманитарни работници, предимно австралийци. Но въпреки това не ме гледаха като извънземно, както ми се е случвало на други места по света. Местното население в голямата си част е чернокожо, но не са африкански, а с азиатски черти. Останалата част приличат на индонезийци и малайци. Мъжете са доста симпатични с широки бели усмивки. Жените изглеждат доста семпло и неугледно бих казал, като рядко се виждаше симпатична.
Наближавайки хълма подминах скритата в храстите стълба, като в един момент видях един да се катери по една пътека, та аз след него. Излезнах на една междинна площадка и от там още стълби. Въпреки добрата си физическа форма в бягането и катереното, бая се озорих. Оказа се, че стълбите към статуята са предпочитано място за елита на столицата да си правят кросчето. Веднага се забеляза скъпата и маркова екипировка по катерещите се. Статуята е величествена, но от изработката и дизайна има какво да се желае. На слизане установих, че стълбите представляват реплика на Виа Долороса, само че аз вече я минавах в обратен ред. В скалите на хълма бяха издълбани улеи, в които имаше барелеф на съответната спирка с кратко описание на случилото се. Доста интересно и оригинално.
Отивайки към хълма забелязах, че от време на време минава шарено малко микробусче с изписано число 12. Веднага си направих извода, че това е маршрутка и на връщане се възползвах. Билетчето е 25 цента и опитът на приятеля на шофьора да ми вземе 4 долара не успя. Дънеше на макс някакъв черен рап, маршрутката се тресеше повече от басовете, отколкото от движението. Всички обаче бяха ок с това.
Като цяло в Източен Тимор няма нищо, дори за плаж не става. Уж имало някакво място за дайвинг, но то е по-скоро да се каже, че има нещо. Каквото може да се види го има в столицата Дили. Който е бил в Черна Африка, знае как изглеждат там столиците. Абсолютно същото е. Има екзотичен пазар с всички видове плодове за стотинки, някакво старание от страна на властите за градинка/паркче, което на нищо не прилича и задължителните огромни паметници, подсказващи за революционно-комунистическото минало на държавата. Грамаден паметник на младежта – баща държи загиналия си син на ръце, огромен паметник на революционер-партизани, паметник на Дева Мария. Градският часовник беше най-милата картинка. Дарение от Южна Корея, няма такава изродщина.
Петрол
Както вече споменах, по нищо не личи, че държавата изнася петрол. По данни но МВФ това е най-зависимата от износ на петрол държава или с други думи те не могат да разчитат на нищо друго като доход освен петрола и при това, целият този доход уж отива в държавен фонд, ама от този фонд вече не се знае къде отива, при всички случаи нищо не отива при населението. В Източен Тимор се произвежда единствено канела и кафе. Благодарение на компанията Starbucks, цялото реколта кафе успява да се реализира, но тя е всичко на всичко под 1% от световната продукция. Интересното е, че няма Starbucks в Източен Тимор, но има друга международна кафе верига Gloria Jeans, в която може да се опита кафето. Опитах го, много е хубаво.
Храна
Хубава храна също няма в Източен Тимор. Има разни ресторантчета, като към хотела ми имаше уж хубав ресторант. Сервитьорката ми беше готина, като я помолих да ми казва какво не е хубаво. Бръчкаше нос на почти всичко. С триста зора избрах някаква полуиндонезийска – полутиморска храна. Вкусна беше, но вече не си я спомням.
Заключение
Най-големия кошмар за туриста – няма картички и магнити. Изобщо никакви сувенири. Слава богу на летището имаше един вид магнити по 5 долара парчето и някакви ключодържатели. По улиците обаче е пълно с народ, като се вгледа човек, забелязва че всъщност това са младежи, които правят кросчета в съчетание с бой със сянка. Много забавно. Действително както казват, всичко живо се занимава с бойни изкуства. Тъй наречените задръстеняци бяха окупирали специални масички в градския парк, вероятно има интернет мрежа, отворили лаптопи и натрупали купчина учебници до тях. Сладки бяха. Престоят ми в Дили беше точна два дни. Абсолютно предостатъчно за държава в която няма нищо и столица с една забележителност. Мога да кажа, че държавата е доста различна. Градовете в Югоизточна Азия са огромни мегаполиси, като дори в бедните държави има доста модерни и високо технологични части. В Източен Тимор се чувствах като в Африка.
Най-големият куриоз се случи една седмица след визитата ми в Източен Тимор. Оказа се, че Николай Бареков е направил официално посещение в качеството си на евродепутат и наблюдател на парламентарните избори в Източен Тимор, като е окачествил посещението си “историческо”. Сега съм в ролята да доказвам, че нямам сестра и моето пътуване до Дили няма общо с Барека. Но нищо на никого няма да доказвам, а отмятам поредната посетена от мен държава.
Източен Тимор – четвъртата най-нова държава
