Корица на романа – ИК „Библиотека Галактика“
3 февруари 2020 г. 17:55 ч.
Светослав Александров. Преди няколко седмици, близо десетилетие след като първоначално прочетох романа „Гробищен свят“ на Крифърд Саймък, реших отново да дам шанс на книгата. Въздържах се от ревю за известно време, защото така и не можех да си формулирам мислите относно впечатлението ми от творбата. Основната идея е гениална – според мен една от най-гениалните идеи в цялата научна фантастика, но е някак си недоразвита.
Внимание – следват спойлери!
Наистина хрумката е чудесна – след опустошителна война човечеството се разселва из околните планети в Галактиката, а Земята е изоставена за столетия. Впоследствие една корпорация на име „Майка Земя“ се завръща на родната ни планета и поема изцяло властта над нея. Корпорацията създава Гробището, което бързо добива популярност сред цялата човешка цивилизация в Галактиката. Луксозни реклами примамват хората да погребват близките си на Земята, но зад лъскавата фасада прозира корпоративна корупция и изкуствено завишени цени.
Главният герой Флечър Карстън (беден жител от планетата Олдън) решава да отиде на Земята, воден от твърдото си убеждение, че тя не представлява само Гробище и че има и други забележителности. Той е конструирал интелигентен робот на име Мустанг, с помощта на който иска да създаде „композиция“ – комплексно художествено произведение на бъдещето, включващо музика, писмено и говоримо слово, скулптури, живопис и прочие. Флечър и Мустанг са придружени от Елмър – древен човекоподобен робот, който е „живял“ на Земята в нейното далечно минало.
И разбира се, в история като тази не може да няма жена, която накрая ще се влюби във Флечър. Синтия е дошла на Земята по съвсем различни подбуди – тя е по петите на мистериозна цивилизация, наречена Анахронияни. Цивилизацията съществува извън времето и може да го контролира, а представителите ѝ трупат съкровища под формата на културни ценности.
Именно тая сюжетна линия за анахронияните ми се стори не на място, някак си изкуствено вмъкната в повествованието. Романът, който започва прекрасно (Флечър отказва да служи и така си навлича гнева както на Майка Земя, така и на всички наоколо, защото, нали, всички са оплетени в общата паяжина на корупцията), изведнъж почва да се върти около мистериозния Преброител, който се оказва могъщ анахрониянин с контрол над времето и пространството. В този момент сюжетът се прецаква и Саймък решава да го завърши по най-елементарния и мързелив начин: с deus ex machina.
И все пак мога да кажа нещо положително за романа – поне пътуването във времето е изпипано много добре (рядко срещано явление в литературата). Затова за мен „Гробищен свят“ се оказа приятно четиво и поради това го препоръчвам на почитателите на научната фантастика.
Рейтинг: 3/5
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга „Аз, виртуалният астронавт“ в хартиен вариант от книжарница „Български книжици“ на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес.
По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
