Гигантски язовири, обграждащи Северно море, биха могли да спасят милиони от покачването на морското равнище, твърди учен

2
242
Добави коментар
setlans
setlans

Гигантските язовири в Северно море биха могли да спасят милиони хора от покачването на нивото на океаните, твърди учен от Нидерландия.

Нидерландски учен предлага да се построят два гигантски язовира, които ще затворят изцяло Северно море и ще защитят близо 25 милиона европейци от последиците от повишаването на морското равнище, в резултат на глобалното затопляне.

Шурд Хрушкамп, океанограф от Кралският Холандски инситут за морски изследвания, казва, че един язовир между Северна Шотландия и Западна Норвегия (с дължина от 476 км) и друг между Западна Франция и Югозападна Англия (с дължина от 161 км) са „възможно решение“ за справяне с проблема.

Проектът е публикуван в Американския журнал по метеорология, а в него Хрушкамп и неговите колеги от Центъра за океански изследвания в Кил, Германия, казват, че идеята е достъпна и техническа осъществима.

Въз основа на съществуващи проекти, учените оценяват, че разходите за изграждането на двете язовирни стени ще са между 250 и 500 милиарда евро. В период от 20 години, годишният разход на 14-те страни, които биха били защитени от проекта, ще възлиза на малко над 0,1% от техния комбиниран БВП, изчисляват авторите на проекта.

Хрушкамп казва, че проекта е технически възможен. Дълбочината на Северно море между Франция и Англия рядко надвишава 100 метра, казва той. Между Шотландия и Норвегия е средно 127 метра, достигайки най-много 320 метра край бреговете на Норвегия.

„В момента сме способни да изградим фиксирани платформи на дълбочина над 500 метра, така че такъв язовир изглежда осъществим“, казва той.

Международни експерти се съгласиха, че плановете са теоретично възможни. „Предполагам, че зависи за какъв времеви диапазон говорим“, казва Хана Клоук, професор по хидрология в Университета в Рединг.

„Ако погледнете стотици години назад ще видите, че още тогава сме правили значителни промени в пейзажа, а Нидерландия е пример за това. Ние, като хора, можем да правим невероятни неща“.

Тя добавя, че е „добре, че мислим различно. Аз мисля, че е наистина важно да продължаваме да мислим подобни идеи, защото бъдещето изглежда много страшно. Ако погледнете към 1940-те години във Великобритания, Бариерата на Темза вероятно е изглеждала също толкова абсурдно. Зависи какво ще се случи през следващите 20-30 години, колко лошо ще стане и тогава може би ще имаме нужда от нещо подобно“.

Клоук предупреждава, че може би това не е най-добрият начин за оползотворяване на толкова много пари. „Може би трябва да мислим повече за това, как да направим населението по-устойчиво към наводнения, а също и да помислим какво можем да направим, за да спрем влошаването на климата – да инвестираме в опазването на себе си в дългосрочен план“.

Авторите признават, че с течение на времето, проектът им ще превърне голяма част от Северно море в огромно сладководно езеро без прилив, коренно променяйки неговата екосистема. „Ние оценихме строителните разходи, като екстраполирахме разходите за големи язовири в Южна Корея“, казва Хрушкамп.

„Но при крайната сметка, трябва да се вземе предвид и загубата на доходи от риболов в Северно море, увеличените разходи за корабоплаване през Северно море и разходите за гигантски помпи за транспортиране на цялата речна вода, която понастоящем се влива в морето от другата страна на язовира“.

Въпреки това, разходите и последиците от това да не се прави нищо по въпроса с повишаването на морското равнище ще бъдат „многократно по-високи“, предупредиха учените. Проектът „прави почти осезаеми какви ще бъдат последиците от повишаването на морското равнище“, казва Хрушкамп.

„Предвижда се покачване на морското равнище с 10 метра до 2500 година. Ето защо този язовир е предимно призив да се направи нещо по отношение на изменението на климата сега. Ако не направим нищо, този екстремен язовир може да бъде единственото решение“.

Най-голяма е заплахата за Нидерландия, една трета от която се намира под морското равнище.

Последвайте ни в социалните ни мрежи  Фейсбук , Туитър и Инстаграм.

Сетланс / The Guardian Снимка: Sjoerd Groeskamp