В последния си ден на училище Даниел Пелка е отчайващо гладен. Докато другите деца правят фигурки от пластилин, той го опитва на вкус. Редовно рови в кошчетата за боклук за хранителни отпадъци и скришом ги изяжда в тоалетните.
Неговото превъплъщение от щастливо, бузесто момченце в болезнено слабо, почти невидимо дете с гладни очи е история на бруталност, липса на грижи и пропуснати възможности от страна на британските здравни работници, социални служби и полиция
