Откровена демагогия и други безгръбначни похвати Размиване на проблематиката, обтекаемост на аргументацията, купища общи приказки (съждения, обобщения, умозаключения и пр.), откровена демагогия и други безгръбначни похвати, характерни за една пресилено обективистична (а в дълбочина – абсолютно субективна) софистика – от такива оръжия главно се състоеше бойният арсенал на най-много превежданата в САЩ (страната империалист, международен жандарм, угнетител на народите и враг на прогресивното човечество) българска писателка Здравка Евтимова (председател на ПЕН-България) и на поета „ален декадент“ Бойко Ламбовски (почетен председател на клуба) в спора им с ясната, конкретна и безкомпромисна позиция на писателя Светослав Нахум (член на УС на ПЕН-България). Дебатът се състоя в студиото на предаването „Свободна зона“ (ТВ „Европа“) с водещ Георги Коритаров, темата бе „Българският ПЕН-клуб, ценностите на демокрацията и концепцията за неговото развитие“, а поводът за разговора – последните декларации на тази писателска организация, посветени на остри съвременни теми и проблеми, свързани със свободата на личността и на словото, както и със суверенитета на една или друга държава. В основата на дебата всъщност бе неподписването и дори неглижирането на декларации, предложени от Светослав Нахум, относно освобождаването на режисьора Олег Сенцов или осъждането на окупацията на Крим от Русия – злоумишлено деяние, осъдено от демократичната световна общественост, но не и от вездесъщите „прогресивни сили“ по света и у нас. Ловката демагогия, която г-жа Евтимова демонстрира, най-меко казано, ме разочарова. Давайки положителни примери с приемане на декларации от страна на ПЕН-България в подкрепа на трима писатели от различни страни ( една от тях за украински журналист и писател, а друга, подадена от г-н Нахум), тя витиевато, но неубедително, оспори начина и обхвата на друга декларация, внесена от Нахум; това, значи, било причината за нейното дезавуиране от страна на останалите членове на ПЕН-България! Организационни, технически, механични аргументи, които целят просто да оправдаят загърбването на проблем или проблеми, ясно и недвусмислено характеризирани от сродни организации и от европейски и световни институции и отделни личности. И всичко това, демагогски завоалирано под лозунги от рода на „превръщането на литературата в обща световна валута“ Това е такова старомодно клише, макар и да звучи апетитно, модернистично и метафорично, особено на фона на напъните на „прогресивните сили“ щатският долар да бъде изместен от лидерското си място като световна валута… Да се гласува срещу декларацията, осъждаща анексирането на Крим от страна на Русия, под предлог, че тя, декларацията, била широкообхватна и включвала и други държави и казуси, е не просто несериозно – зад тази позиция прозира едно чисто и просто одобрение спрямо руската агресия и нищо друго. Друг важен момент в разговора бе искането в официално писмо от страна на Съюза на българските писателида (СБП) бъде отзоваван от нашата страна украинският посланик Виталий Москаленко заради изразената от него преди време позиция по повод представянето на сборника с разкази „Бягство от Крим“ на Светослав Нахум, чиято премиера бе осъществена под егидата на СБП, а Съюзът впоследствие, очевидно под силен външен братски натиск се разграничи неадекватно остро и от премиерата, и от участието си в организацията и провеждането ѝ. Въвеждането на тази тема, която вече бе дискутирана широко в медиите и обществото, бе необходимо заради простото обстоятелство, че тази декларация на СБП е подписана и от почетния председател на ПЕН-България Бойко Ламбовски. (Много нелепо в тази връзка прозвуча опитът на г-жа Евтимова да не се намесва в дебата писмото на СБП, тъй като то нямало общо с ПЕН-България. А това, че Ламбовски е член и на двете организации и очевидно тежненията му са все в една проруска (в лошия смисъл на думата) посока не е ли достатъчно, за да се осветли неговото участие в дейността на двете организации, доминирани, очевидно, от сенките на миналото, които не са и само сенки?) А това писмо е подписано от близо 200 членове на СБП, между които и неколцина членове на ПЕН-България, което никак не е случайно, особено от страна на завършилите Литературния институт „Максим Горки“ в СССР… На простичкия въпрос дали има оценка за руската агресия и окупация на Крим аленият декадент Бойко отговори витиевато в стил БСП/БКП, че в това отношение нещата са много сложни и се нуждаят от още проучвания, изследвания и изучавания (може би и от десетки международни конференции с неизменното участие на руските и съветски, все още, друзья?). Важното е, че поетът Ламбовски не можел да вземе страна в конфликти, за които не знаел достатъчно, макар че му било жал за преживените мъки и страдания от потърпевшите (независимо от коя страна на барикада са, вероятно…) И „конгениалното“ внушение: когато има такива конфликти, нещата често пъти стават черни и бели. А писателю не подобавало да заеме една или друга страна при това положение, щото той, писателят, се занимавал с личните и човешките трагедии, а те били еднакви и за двете страни. Очевидно е, че това е чисто демагогско твърдение и цели да оправдае страната (държавата), която му е по-мила на сърцето. Харесвам едно поетическо прозрение на Бойко, с когото се познаваме сравнително добре, макар че е доста по-млад (което е негово предимство, разбира се!) от мен, и дори съм го цитирал в своя книга за Копривщица. Прозрението му се отнася до любимия ни поет Димчо Дебелянов и звучи така: „Да стигнеш до края. И пътят да тръгне към теб.“ Очевидно в своя път Бойко е стигнал до някакъв край, при който многоцветието (по принцип важно не само в поетическото изкуство) служи като параван, с който да бъде прикрита една съвсем ясна и очебодна черно-бяла ситуация. След като изслушах с голям интерес разговора в студиото на телевизия „Европа“, останах с досегашното си впечатление, че остатъчният комунизъм (плюс всички тайни и явни зависимости, произтичащи от него) заема доста стабилно място в структурите на организации като СБП и ПЕН-България. Така че тяхното бъдеще все стои и ще стои още дълго в сянката на миналото. 18 февруари 2020 Коментари
