Путин и режимът в Кремъл няма да са вечни, а българските писатели пак се лутат между истината и позора
Димитър Иванов
Тежък скандал зрее в българския ПЕН клуб само дни преди отчетното годишно събрание в началото на март. Разделителната линия се оказва отношението на творците към режима на Путин, руската агресия в Украйна и хибридната война на Кремъл срещу България. Писателят Светослав Нахум, който преди година издаде романа „Бягство от Крим”, посветен на трагедията, която преживяват кримчани заради анексията на Москва се оказва отново в центъра на проблема.
Нахум е предложил на Управителния съвет на ПЕН на събранието да приемат специална декларация. Тя се състои от 12 точки и в най-общи линии осъжда хибридната война, която Русия води срещу България, осъжда опита на Русия за подмяна на историята, осъжда медийната среда у нас, която е замърсена и русифицирана, настоява за активна декомунизаци и дерусификация на страната,
осъжда окупацията на Крим и руската агресия над Украйна,
иска защита за всички руски творци, репресирани от режима на Путин. В общи линии залегнали са принципи, зад които се е обединил целият демократичен свят през последните пет години.
Срещу исканията на Нахум пристига контрадекларация отвъд океана, която също настоява да бъде приета на събранието. От нея става ясно, че пещерният комунизъм, какъвто в България трудно ще откриете след 1989 г., се продължава да вирее плодотворно в САЩ – стожерът на демокрацията. Проблемът е, че по ирония на съдбата негов хранител и пазител е българинът Александър Гочев, също член на ПЕН-България. Американският гражданин защитава руската позиция, нарича украинските граждански активисти фашисти, отрича Майдана, подкрепя окупацията на Крим, величае периода на комунизма в Българи и твърди, че Западът води хибридна война срещу Русия. Гочев живее в щата Охайо, емигрант е от 1985 година. Биографията на криптокомуниста е съвсем по заветите на Людмила Живкова – хармонично и всестранно развита личност.
78-годишният Гочев е роден в Шумен, учи в Химическия факултет на Софийския университет. Завършва магистратура по квантова химия през 1967 и през 1968 печели конкурс за научен сътрудник в Централна лаборатория по биофизика на БАН. Твърди в автобиографията си, че през 1985 година е поканен на работа в Texas A&M University, College Station, а след това и в Purdue University, West Lafayette, Indiana. 1989 г. постъпва на постоянна работа в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) – най-голямата информационна агенция за естествени науки в света, където и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика. Любопитно е, че през 80-те години на миналия век, България или се напускаше с бягство и риск за живота, или с благословията на БКП и ДС. Освен учен Гочев е и изявен гимнастик, занимавал се е с бойни изкуства, каскадьор към Народния театър, води курс по каскадьорство на актьорите. В САЩ твърди, че е поразен от вируса на театър. Така става автор на седем пиеси. Член на българския ПЕН клуб, но твърди, че е част и от Американския ПЕН клуб, за което няма доказателства.
На фона на тази бляскава биография звучи почти невероятно, че въпросният американски гражданин няма представа каква е официалната позиция на Конгреса и Департамента на САЩ срещу Кремъл, а явно не е чувал и за поредицата от санкции, които Западът наложи на Русия. Но както винаги най-яростните противници на западната цивилизация избират да живеят в най-развитите страни и ползват угодно благата им.
Двете декларации нажежават страстите, а антипутинските тези на Светослав Нахум стават причина членове на общността да поискат официално да бъде освободен от поста член на Управителния съвет на ПЕН и
да напусне клуба
Срещу исканията на Нахум застават русофилът Бойко Ламбовски, който е почетен председател на ПЕН, Александър Гочев, Алек Попов, член на УС на ПЕН, Надя Попова и др…
„Призовавам всеки член на УС на ПЕН-България, който не защитава Украйна срещу руската агресия, да напусне незабавно! Също така призовавам т.нар. „Почетен Председател на ПЕН“ г-н Б. Ламбовски доброволно да се оттегли заради позицията му в полза на Путинския режим в Москва! Подкрепям каузата на украинската независимост. Тези в ПЕН, които са против, преминаха една граница, отвъд която извиненията не са достатъчни”, казва в своя защита Светослав Нахум.
За по-малко от година авторът на „Бягство от Крим” попада във втори писателски скандал. През миналата пролет Съюзът на българските писатели се разграничи от Светослав Нахум, защото според тях е нямало окупация на Крим от руски войски. Претенциозната творческа организация, която не крие топлите си връзки с БСП, а председателят й Ангелов е паралелно и член на Националния съвет на червената партия, поиска отзоваването на украинския посланик Москаленко от България и гордо заяви, че никога в своята стогодишна история не се е обръщала срещу Русия.
Писателите от казионния съюз заклеймиха преди година и колегата си Нахум, а възмутен от действията им той напусна организацията. Оказва се, че част от така наречените членове на СБП, които са сложили имената си под подписката срещу Светослав Нахум и посланика на Украйна, днес искат махането на Нахум и от ПЕН. Проблемът е, че и в двете писателски организации се дублират едни и същи герои, които
налагат откровено проруска политика
Миналата есен Нахум изправи на нокти колегите си от ПЕН като предложи всички да минат доброволно на проверка в Комисията по досиетата за съпричастност към ДС.
Българският ПЕН клуб е с дълга история – създаден през далечната 1926, но в годините на 45-годишния комунизъм беше казионна организация, маша на Живковия режим, използвана за творчески командировки в чужбина. Неизменна председателка дълги години беше разказвачка на детски приказки, но вярна номенклатура на червената власт Леда Милева.
Любопитен детайл е, че днес председателят на ПЕН- България Здравка Евтимова е обявена за най-превеждания и продаван в САЩ български автор. На Евтимова се пада и отговорността да намери сега баланса между националните и руските интереси, но и да опровергае усещането, че е добре да те превеждат в САЩ, но е важно да браниш режима в Кремъл и безумната му антидемократична политика спрямо цивилизования свят.
Българският ПЕН клуб би следвало да има обеца и на двете си уши от подобни скандали. Преди 30 години пловдивският поет Петър Манолов, член на Независимото дружество за защита правата на човека, обяви гладна стачка, след като ДС му иззе творческия архив и го подложи на репресии. Тогава Хортенс Калишър, член на ръководството на американския ПЕН-клуб, а няколко години преди това и негов председател, направи по настояване на журналиста Константин Мишев изказване пред „Свободна Европа”, с което подкрепи бунта на Петър Манолов. Малко по-късно американският Пен-клуб излезе с официално становище в защита на пловдивския поет, а световни имена като Курт Вонегът, Норман Мейлър и Алън Гинсбърг се включиха в кампанията.
Тогава родните
ПЕН и СБП мълчаха позорно като сливи
и кланяха глави на Живков, обяснявайки, че не може никой да им забрани да го обичат. Пловдивските поети пък съвсем загубиха мярка и се опозориха за вечни времена, като подписаха декларация, с която заклеймиха морално и творчески Петър Манолов.
Припомням този драматичен момент, защото Путин и режимът в Кремъл няма да са вечни, краят им е близко. А българските писатели пак се лутат между истината и позора. Сякаш им е по-важно непрекъснато да доказват, че са паразитни „творчески” сдружения, проводници на хибридната война срещу Република България.
Б.Р. Публикуваме писмото на Александър Гочев, от САЩ, в което се съдържат и двете противоположни делкрации:
https://faktor.bg/bg/articles/skandal-v-balgarskiya-pen-klub-zaradi-vyarnost-kam-kremal-i-rezhima-na-putin