Безспорно роденият в Бургас през далечната 1925 г. голям български актьор Георги Калоянчев остава в историята на българския театър и кино като една от най-емблематичните и харесвани фигури и до днес. Театралната му кариера започва още в ранните му младежки години, след като завършва бившето театрално училище в София, а малко по-късно и актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Талантът на младото момче не е тайна за никого и не един път е избиран да изграе главни роли в театрални постановки, преди още да е завършил.
През годините работи в Софийски областен театър, Пернишки работнически театър, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Талантът на Калата, както е наричан от своите колеги, е възнаграден и високо оценен многократно.
Сред най-големите отличия, които получава Калоянчев са „Народен артист (1966)“, „наградата „Аскеер“ за цялостно творчество (1995)“, „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006), както и Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен.
Едни от най-емблематичните му и харесвани роли според голяма част от публиката са на Бай Ганьо в „Бай Ганьо тръгва из Европа“, на кмета в „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980 г.), на Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969 г.) и още много други.
За най-голямо съжаление на целият български народ, Георги Калоянчев напусна този свят през 2012 г. Но той е от „онова“ поколение български артисти, представено още от Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Димитър Манчев и Константин Коцев, чието творчество и положителен заряд винаги ще се помнят и ценят, където и да се намират те в този момент.
