Последното земетресение, за което научих с отвращение, се е случило на 27-ми февруари, към четири и половина следобед, (точно когато си дремвам), и е било на 100 километра от Гърция. Най-учтиво, но и пределно решително заявявам, че тези неща трябва да престанат! Вече не ми е интересно! Само ми се мотае главата всеки ден и ме е страх да се изкъпя, да не стане някой карък. Сеизмологичният институт на БАН веднага да се заеме и да озапти земетресенията в района, както и геомагнитните бури по часове. Ако трябва, на спиритически сеанс нека бъде призован духът на Рихтер, за да помогне.
Цитирам Укипедия за това какво всъщност е „земетресение“, за да могат съответните органи да се ориентират по-добре в прекратяването на това досадно явление. И така: „Земетресението (наричано още земетръс) представлява разклащане на земната повърхност, породено от разместването на част от земната кора и внезапното освобождаване на голямо количество енергия. Разпространяването на трептенията в земните пластове се нарича сеизмична вълна. Земетресенията настъпват вследствие на натрупано напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Точката под земята, откъдето е освободена енергията, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра върху земната повърхност се нарича епицентър. Науката за земетресенията се нарича сеизмология.“
