В София засега се извършва PCR тестване само в частната лаборатория „Рамус“ – Дружба, но заради наплива има изчакване
Първа българска частна лаборатория предложи т.нар. PCR-тестове за коронавируса, а други очакват да получат бързи тестове в началото на следващата седмица, пише Капитал. От февруари държавата е успяла да подложи на изследване едва около 1600 души, най-вече пряко свързани с откритите заболели или с ярки симптоми. По-масовото тестване, естествено при пълни предпазни мерки, би могло да даде по-пълна картина на заразяването. Освен това частният вариант за платежоспособните потребители ще разтовари публичната здравна система. Въпросът за тестовете е дали вносът им е възможен скоро.
През следващата седмица се очаква да бъде освободена пратка от бързи тестове за коронавирус, с които ще работят частни лаборатории, научи „Капитал“ от тях. В момента държавните лаборатории извършват така наречените PCR-тестове, при които изследването отнема минимум 5-6 часа, но пък резултатът е по-сигурен. Те са безплатни за пациентите и се изследват предимно резултати на пациенти със съмнение за коронавирус, техните контактни лица и медицинският персонал, който ги е лекувал. Материалът за тези тестове е гърлен, носен секрет или слюнка. За бързите тестове ще се взема проба от кръв.
Засега само една частна лаборатория в София прави PCR тестове за коронавирус и тя е клонът на лаборатория „Рамус“ в кв. „Дружба“. Резултатите са готови до два дни, а цената според сайта е 120 лв.
Бързите тестове ще са на цени между 7 и 15 лева и резултатът от тях е готов за 10-15 минути. Ако, обаче, се окажат позитивни, ще трябва допълнително да бъдат потвърдени с „бавния“ тест.
При PCR-тестовете носителството на коронавирус се засича по-рано, при бързите тестове – един-два дена по-късно, като не е необходимо изследваният непременно да има признаци на заболяване.
„PCR-тестът показва, че вирусът е в организма, бързият тест показва антитела в организма. Наличието на вирус, обаче, не означава, че човек непременно ще се разболее“, коментира доц. д-р Росен Михайлов, управител на верига лаборатории „Рамус“.
Как става тестването в „Рамус“
„От две седмици правим тестовете, изследвали сме общо 298 души до момента, открихме 7 позитивни теста и ги препратихме за повторно изследване към Националната референтна лаборатория, където те бяха потвърдени. Консултирахме се с проф. д-р Тодор Кантарджиев кои тестове са най-достоверни и решихме да ги правим, тъй като сме най-голямата лаборатория в България, имаме 30 лаборатории в цялата страна, 400 манипулационни за вземане биологичен материал и 700 души персонал“, коментира доц. д-р Росен Михайлов.
По думите му материали за коронавирус се взимат само в София, в централата в кв. „Дружба“, като това става само от 8 до 12 часа в работни дни и от 8 до 11 часа в събота, заради ограничения капацитет за обработка на пробите. Лабораторията има и мобилни екипи, но заради големия брой желаещи записването е за след повече от седмица.
Според него, за да работи една лаборатория тези проби, най-важна е организацията – в случая това става в отделно помещение, с отделен вход, потокът пациенти не се смесва с останалите, дошли за други изследвания. Пациентите изчакват на паркинг, който се дезинфекцира на всеки час.
Лабораторията очаква и доставката на бързи тестове, предназначени и за останалите лаборатории, които се бавят.
От пациентска гледна точка
В петък такъв тест си прави Милен Иванов, директорът на българския клон на Founder Institute. Макар да няма сериозни оплаквания, той е пътувал до страни, където рязко са се увеличили случаите на заразените. Затова и решава да се изследва. По телефона му обясняват, че изследванията се провеждат само в централната лаборатория в София от 8 ч. до 13 ч. или в домашни условия. „Отидох на място, където пред мен имаше не повече от двама човека на опашката, а след мен дойдоха още толкова“, разказва той пред „Капитал“. По думите му всички желаещи да се изследват са носели предпазни маски и влизали по един в лабораторията. Посрещащият персонал също е носел маски, а помещението се дезинфекцирало. Преди началото на изследването всеки попълва въпросник за това къде и кога е пътувал, има ли симптоми и ако да – какви. Самото изследване представлява взимане на гърлен и носов секрет, като по думите на Иванов лаборантът, който го извършва, е изцяло с предпазен костюм. Впоследствие всеки изследвал се получава sms с потребителско име и парола, с които може да провери резултатите си онлайн в сайта на лабораторията. „Казаха ми, че резултатите ще излязат още същия ден след 18 ч., но бяха налични в събота сутринта“, казва Милен Иванов, на когото тестът и за трите вида вируси за радост е отрицателен.
Защо се забавиха бързите тестове
Част от лабораториите обясняват, че не са поръчали бързи тестове, защото не са разполагали със защитни облекла, с които да взимат и изследват пробите от пациентите. Ако персоналът е без съответната защита и е изследвал заразен пациент, лабораторията и персоналът трябва да бъдат поставени под карантина за 14 дни заради контакта с него.
Освен това заради голямото търсене на тестове, доставките в България са се забавили. По думите на д-р Недялко Калъчев, собственик на веригата лаборатории „Цибалаб“, доставките на бързи тестове са се очаквали през миналата седмица и вероятно ще са в България в понеделник или вторник.
„Не трябва да говорим за карантиниране на лаборатории, това не са отделения, в които са настанени хора с пневмония. Все едно е да затвориш линейка, с която е бил закаран болен пациент. Трябва да се дезинфекцира, а персоналът да е със защитни облекла“, коментира д-р Калъчев.
Според него по-правилно от ходенето в лаборатории за бързи тестове би било те да се правят там, където пациентите ходят – от „Спешна помощ“, от личните лекари, в болниците, в които постъпват, а не лабораториите да бъдат специалните места за бързи тестове. В САЩ, например, има дигитална карта на паркингите, на които могат да се вземат проби.
Доц. Михайлов също е на мнение, че първата линия за бързите тестове не трябва да бъдат точно лабораториите, а това да става масово при среща с други медицински специалисти.
„Пред масовото вземане на проби и правене на бързи тестове стоят няколко въпроса. Дали лекарите, които ги правят, имат защитни облекла. Дали пациентите на личния лекар са склонни да платят за теста, защото в противен случай той ще ги отпраща в лабораторията. Следващият въпрос е, че трябва да има възможност за изолация или изпращане в друга болница на позитивен пациент. Например – на входа на болницата на родилка правят тест, той се оказва положителен, тя ражда, изолират я в отделно помещение и след това я местят в инфекциозно отделение. Тук трябва да се помисли за защита и на целия персонал и останалите болни“, каза д-р Калъчев.
Поведението при по-масовото тестване, според него, трябва да бъде предписано от кризисния щаб, като освен това бъде помислено по какъв начин да се финансира масовото взимане на тестове по домовете или при лекари.
