Установяването на повишени стойности на някакъв Туморен маркер винаги предизвиква тревога. Настоящата статия ще се опита да изясни, кога има основание за притеснение и дали.
Общи сведения за Туморните маркери (Туморни биомаркери)
Туморните биомаркери се отнася до вещества или процес, който е показателен за наличието на раково новообразувание в организма. Биомаркерът може да бъде молекула, секретирана от тумор или
специфична реакция на организма при наличието на рак.-Wikipedia
В онкологията биомаркерите се използват по три основни начина за:
1.Подпомагане на диагностицирането на състояния, както в случая на идентифициране на рак в ранен стадий (Диагностичена стойност)
2.Да прогнозират, колко агресивно е заболяването (Прогностична стойност)
3.Да се предвиди доколко пациентът ще реагира на лечението (Прогнозна стойност)
Почти всички онкологични заболявания имат Туморни маркери. Не при всички обаче се използват активно и имат някаква стойност. Тъй като природата им е много относителна, тези маркери се използват само
при определени онкологични локализации. Дори и при тях приложението им трябва да бъде внимателно преценявано.
Въпреки, че съществуват многобройни предизвикателства при превеждането на изследванията за биомаркери в клиничното пространство, редица маркери, базирани на ген и протеин, вече са били използвани в определен момент.
Такива са: AFP (за рак на черния дроб), BCR-ABL (за хронична миелоидна левкемия), BRCA1 / BRCA2 (за рак на гърдата / яйчниците), BRAF V600E (за меланом / колоректален рак), CA-125 (за рак на яйчника), CA19.9 (за рак на панкреаса) ), CEA (за колоректален рак), EGFR
(за недребноклетъчен белодробен карцином), HER-2 (за рак на гърдата), KIT (за стомашно-чревен стромален тумор), PSA (за рак на простатата),
S100 (за меланом) и още много други.
Съобщава се, че самите мутантни протеини, открити чрез Selected Reaction Monitoring (SRM), са най-специфичните биомаркери за раковите заболявания, тъй като те могат да произхождат само от някакъв съществуващ тумор.
Ако трябва един пациент да бъде запознат с естеството на туморните маркери, то това е, че те нямат сами по себе си в повечето случай диагностична стойност.
Тоест, ако например един пациент има завишени стойности на определен Ту маркер, то в никакъв случай не трябва да бъде започвано лечение само на тази база. Задължително повишените характеристики на Ту-маркери трябва да бъдат обвързани с някакви установени образни огнища на онкологично заболяване.
Туморните маркери могат да бъдат, както фалшиво позитивни, така и фалшиво негативни. Много често повишените стойности предизвикават силно притеснение сред пациентите провеждащи лечение или такива, които да под активно наблюдение.
Ако бъдат установени повишени стойности на Ту маркери, без да има някаква образна компонента, която да буди съмнение, то трябва да бъдат проведени още изследвания.
