Как да издържим психически по време на изолация? Вижте какво съветват астронавтите!

1
223
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката: американският астронавт Скот Кели, който прекара почти една година на борда на Международната космическа станция. Credits : NASA/Robert Markowitz

24 март 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Днес много хора се изолират в домовете си, за да предпазят себе си и близките си от потенциално заразяване с COVID-19. И докато всички сме наясно, че това е важно, докато говорим за необходимостта от самодисциплина, фактите са си факти – изолацията оказва своето влияние върху психиката. Как бихме могли да се справим в този труден момент? 

Изминали са близо шест десетилетия от полета на Гагарин. За това време много хора са летяли в космоса на дългосрочни мисии, натрупан е огромен опит за живота в орбита – включително сведения за адаптацията на човек към живот в изолирана среда. Астронавтите, както и участниците в продължителни изолационни експерименти, определено има какво да ни кажат и посъветват!

На 27-ми март 2015 г. излетя космическият кораб „Союз ТМА-16М“ с американския астронавт Скот Кели и руския му колега Михаил Корниенко. Двамата участваха в съвместна руско-американска дългосрочна мисия до Международната космическа станция, по време на която изследователите изучиха влиянието на космическите условия върху човешкия организъм в продължение на почти цяла една година. На 21-ви март т.г. Кели написа статия за Ню Йорк Таймс, разказвайки за трудностите, които е изпитал.

„Когато живях на Международната космическа станция в продължение на близо година, не ми беше лесно. Когато заспивах, аз бях на работа. Когато се събуждах, аз бях на работа. Да летиш в космоса е вероятно единствената работа, от която категорично не можеш да си тръгнеш“, пише Кели.

Астронавтът е убеден, че най-добрата формула за оцеляване по време на изолация е ако човек спазва график. Времето на Кели е било разграфено от събуждането до заспиването. При това е много важно да разпределиш разумно заниманията си – работата буквално може да завземе ежедневието ти, ако позволиш това да се случи. При Кели обаче е помогнало знанието, че ще стои в изолация дълго време – също както вероятно и ние. Затова е важно графикът да включва редуване на работа и почивка, като трябва да има време и за хоби. Скот Кели споделя, че е изгледал всичките епизоди на „Игра на тронове“ с неговите колеги-астронавти, при това два пъти!

Но това, което най-вече е липсвало на астронавта, е нашата Земя със зеленината, миризмата на почва и топлината на слънцето. По време на престоя в космоса Кели е имал навика да пуска земни звуци – на птици, на дървета, дори на комари. Излизането извън Международната космическа станция е било много трудно – подготвял се е с дни и е обличал тежък скафандър. Днес астронавтът е благодарен, че се е върнал на нашата планета. „Изследванията показват, че прекарването сред природата е полезно за нашето умствено и физическо здраве. Същото се отнася и за упражненията. Не е нужно да тренираш два часа и половина дневно, както правят астронавтите, но движението веднъж дневно би следвало да е част от вашия карантинен график“, категоричен е Кели. „Стига обаче да стоиш на шест крачки от останалите“. 

Своите съвети предостави и канадският астронавт Крис Хедфилд, който за последен път летя в космоса през 2012-та. Първо на първо, той е категоричен, че не бива да се паникьосваш. „Недей просто да се страхуваш от нещата“, казва Хедфилд. „Намери си доверен източник и разбери на какъв конкретен риск си изложен точно сега – за теб, за твоите роднини, за приятелите ти, за хората, за които те е грижа“. Хедфилд съветва да си подбереш цели, да прецениш какво ограничава постигането на тези цели и да започнеш работа по изпълняването им. „Това може да означава да се грижиш за семейството си, да започнеш нов проект, да четеш, да пишеш, да се научиш да свириш на музикален инструмент или да овладееш нов език“.

Кадър от „разходката“ на симулирана марсианска повърхност по време на мисията „Марс 500“. Снимка : ИМБП-РАН

Крис Хедфилд и Скот Кели са летяли в ниска околоземна орбита, до Международната космическа станция. В бъдеще астронавти ще се отправят на дългосрочни мисии до Луната и Марс. Но не е нужно да чакаме още време, за да знаем как биха се почувствали членовете на екипаж на мисия до Червената планета. В периода между 3-ти юни 2010 и 4-ти ноември 2011 г. Русия, Европа и Китай проведоха съвместно експеримента „Марс 500“, по време на който беше симулирана дългосрочна експедиция до Марс. Екипажът беше подложен на всичко, което биха изпитали и реални пътешественици без безтегловността – това включваше забавянето на радиокомуникациите, изолацията на път към Червената планета и обратно, даже беше изтренирано кацане, след което „астронавтите“ се разходиха сред симулиран марсиански пейзаж. Диего Урбина и Шарл Ромейн, които бяха част от екипажа на „Марс 500“, са написали научна статия, в която разказват за своя опит по време на изолацията. 

Урбина и Ромейн разкриват как са успели да се сработят въпреки различията – екипажът им е бил съставен от различни хора с различни индивидуални черти и различна мотивация. Това е важен ключ за понасянето на изолацията – ако всеки има постоянна работа и е мотивиран да я изпълнява дневно, така се създава здравословен кръговрат. В среда, където живеят ограничен брой хора, неизменно биха възникнали конфликти – и в рамките на „Марс 500“ те са били разрешавани фино, с някои изключения. Важните лични качества за справянето с изолацията са толерантността, симпатията и правилният баланс на социалните връзки – примерно, да имаш лично време сам, но и общо време с останалите около теб. Необходимо е да притежаваш чувство за хумор. 

За разлика от престоя на Скот Кели на МКС, участниците в „Марс 500“ споделят, че не са изпитвали сериозна депресия заради липсата на свеж въздух и природа. Причината затова е, че в изолационното помещение е имало оранжерии и екипажът е обичал да полага грижи за растенията.

Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк). 

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/