ВЕСТНИКАР ЛИ?…
Стана така, че у нас Сульо и Пульо се писаха журналисти. Прононсирани простаци започнаха да се гаврят с тази професията. Това пролича през последните седмици покрай безкрайните брифинги на кризисния щаб, водени от генерал Мутафчийски.
Разни мисирки като Илиана Беновска и Ива Николова правеха на генерала словесни свирки, а млади дропли с микрофон в ръка просто не знаеха какво да питат. Те буквално го заливаха със словесна помия. Наглеци с психически отклонения като Сашо Диков пък го занимаваха с внучетата си.
Времената са тежки за медиите и те работят така, както им го налагат условията. Едни и същи хора отразяват тръбата в Перник, поредния превъртял галфон, изкормил жена си, мачовете от шампионската лига и пресконференциите на Мутафчийски.
Има и друг вид журналисти. Те са вечно недоволните мъжкари, дисиденти и бунтари. В тази кохорта попадат хора като Иван Бакалов, Иван Кулеков, Огнян Стефанов, Нора Стоичкова, Люба Кулезич…
Те гледат на премиера като на личен враг и катадневно му се нахвърлят. Хокат го, ругаят го, набеждават го… Освен това са всичколози и неспирно упрекват властта, че допуска убийствени за народа грешки и не взима своевременно нужните мерки. Това не ги прави по- малко досадни, смешни и жалки.
Гледа и слуша човек тези типове и се сеща за Вазовия „Вестникар ли“. Там един от героите подхвърля в прав текст:
„Като кажеш вестникар, все едно че казваш чапкънин.“
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
