Архивни снимки разкриват какъв е бил животът на хората по време на предишна глобална пандемия – тази от испански грип или инфлуенца.
Испанският грип е необичайно смъртоносна пандемия, продължила от януари 1918 до декември 1920 г. Тогава се заразяват около 500 милиона души или една четвърт от световното население по това време.
Инфлуенцата е изключително смъртоносна и по различни изчисления отнема живота на между 17 и 50 милиона души по целия свят. Някои изчисления стигат и до 100 милиона жертви, което превръща испанския грип в една от най-смъртоносните пандемии в човешката история.
Симптомите на инфлуенцата са били толкова необичайни, че лекарите са нямали представа с какво се сблъскват. Доста често заболяването е било погрешно диагностицирано като денга, холера или коремен тиф.
По време на тогавашната пандемия на много места по цял свят са наложени идентични на настоящите мерки за превенция на разпространението на болестта – цели градове са затворени, хората са заставени да не напускат домовете си. Изграждани са военно-полеви болници, за да се справят с натоварването.
След като медицинският свят разбира, че инфлуенцата се предава от човек на човек по въздушно-капков път, по същия начин като COVID-19, на много места предпазните маски стават абсолютно задължителни за цялото население.
Испанският грип се развива в две вълни, като втората е по-смъртоносна от първата. В края на 1918 г. новите случаи изведнъж спадат.
След като преминава повторният пик на заболяването, хората рязко спират да се разболяват. Съществуват много теории в медицината защо това е така. Една от тях е, че инфлуенцата е мутирала изключително бързо в по-малко смъртоносен щам – нещо, което се случва с повечето грипни вируси.
