Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия „Озирис-Рекс“ от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona
15 април 2020 г. 09:00 ч.
Светослав Александров. Преди половин век астронавтите на НАСА летяха до Луната и взимаха проби от лунния грунд в рамките на програмата „Аполо“. Днес американската космическа агенция провежда своята най-сложна и най-амбициозна възвръщаема експедиция след епохата на „Аполо“, която трябва да приключи със събирането на между 500 грама и 2 килограма проби от повърхността на астероида Бену.
Като подготовка преди това събитие, тази нощ автоматичната междупланетна станция „Озирис-Рекс“ се спусна едва на 75 метра от повърхността на Бену, провеждайки важна репетиция.
Според предварителна информация от екипа всичко е завършило с успех. През следващите няколко дни „Озирис-Рекс“ ще започне да изпраща събраните на борда снимки.
По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, автоматичната междупланетна станция провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. „Чекпойнт“-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието „Мачпойнт“ и то се случва на 50 метра над астероида – тогава „Озирис-Рекс“ бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.
Това, което бе изпълнено тази нощ, беше генералната репетиция за маневрата „Чекпойнт“. Ето какво се случи: „Озирис-Рекс“ напусна своята орбита, намираща се на 1 километър от Бену. След това космическият апарат разгърна своята роботизирана ръка (тя ще се използва по-нататък при събирането на проби). Веднага след тази процедура „Озирис-Рекс“ почна да снима повърхността на астероида, след което компютърът на борда сравняваше новите снимки с каталог от предварително събрани изображения.
Преди достигането на „Чекпойнт“, „Озирис-Рекс“ сгъна слънчевите си панели във формата на буквата „Y“ – за да могат да бъдат предпазени при снижаването. След достигането на „Чекпойнт“ космическият апарат изпълни стръмно спускане за още допълнителни 9 минути до сближаването на височина от 75 метра от повърхността на Бену. Това е най-близкото разстояние, достигано от „Озирис-Рекс“.
Съществена част от работата бе проведена от екипа в надомни условия като част от предпазните мерки срещу разпространението на COVID-19. В контролния център, намиращ се в сградите на Локхийд Мартин, имаше само ограничен персонал.
Ръководството на „Озирис-Рекс“ ще проведе още една репетиция на 23-ти юни, при която ще бъде тествано поведението на космическия апарат по време на маневрата „Мачпойнт“ – тогава автоматичната междупланетна станция ще застане още по-близо до Бену, само на 25 метра от него. Първото взимане на проби е насрочено за 25-ти август.
Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията „Озирис-Рекс“. В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата „Космокуест“ организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – едно от дублиращите места Сендпайпър.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
