Докладите допринасят за формиране на академичен начин на мислене на по-високо равнище и са неразделна част от изпълнението на специфична изследователска работа или работа по проект. Целта на докладите е студентът или ученикът в задълбочен вид писмено да представи свой план и проект върху определена тема. Това изисква работа с информационните базови източници, съставяне на библиографска справка по зададена тема или формулиран научен проблем, селекция и преглед на събраните научни публикации.
Специалистите от сайта http://kursoviraboti.com препоръчват докладите да се изготвят с титулна страница, където се отбелязва учебната дисциплина, темата на доклада, името на изработилия текста и името на преподавателя. При изготвяне на докладите се обособяват няколко етапа:
• Подготовка – от студента или ученика се изисква да може да работи с различни литературни източници, да изготвя анотации, да селектира и подбира най-важните и значими текстове, за да пристъпи към подготовката на доклада.
• План-проект за доклада – включва редактиране и корекции върху първоначалния текст. Това се приема като същинската творческа работа на студента или ученика. Тук се изисква да се приложи аналитично и синтетично мислене, използване на точен категориално-понятиен апарат, даване на дефиниции, логичност и последователност при съставяне на текста.
Творческото мислене е задължително при изготвянето на докладите. Изискват се умения за създаване на текст, в който да се представят доказателства, аргументира се теза, ясно и логично се подреждат структурните моменти. Структурата на доклада съдържа няколко компонента:
• Уводна част – При изготвянето на доклада биографичните данни за автора се споменават рядко или съвсем накратко, само ако се прецени, че това има пряко отношение към темата. Възможна е да се направи кратка ретроспекция назад, да се споменат или представят методите на изследване, както и резултатите от проучванията, за да се представят постиженията в теоретичен и изследователски аспект. Този елемент е кратък по обем и относително труден за изготвяне. От студента или ученика се изискват умения да използва точен език и знания за автора, за науката, за мястото в съответната област.
• Основна част – включва написването на план-проекта и на окончателния текст. Тук се представя информацията, като е възможно да се въведат вътрешни заглавия (подзаглавия), за да се обособят структурно и графично съществените моменти. Подходите могат да бъдат хронологичен, сравнителен, обзорен, постепенно навлизане в проблематиката и др. Възможно е едновременно съчетаване на няколко подхода, но студентът или ученикът преценява как точно ще структурира основния текст.
• Заключителна част – обобщението и изводите са задължителна структурна част от доклада. Това не са общи шаблонни изрази, чрез тях се показва умение за синтетично мислене, за оформяне на научен текст.
• Библиография – тя се поставя след текста и задължително се включва с цел доказване, че се познават източниците и че са налице умения за изготвяне на научен текст.
Докладите предполагат устно излагане на написания текст пред другите студенти или ученици – изцяло като готов текст чрез прочит, като резюме от него или чрез съвсем кратко представяне.
Оценяването на докладите според специалистите в http://kursoviraboti.com се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват това, което преподавателят очаква да види като резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на доклада, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Индикаторите се отнасят до:
• Целта, която трябва да бъде постигната.
• Подходящ формат.
• План на доклада.
• Съдържание.
• Необходими компоненти по структурата.
Оценката се образува като сума от точките по отделните индикатори.
