Казусът е метод, при който се представя една проблемна ситуация, която е обект на анализ, с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, филм и пр. Чрез използване на казуси може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация. Специфичните особености на казусите са:
• Представя един проблем, техника, човек, клиентска група и др. с максимално много детайли.
• Базира се на факти и на реален житейски сюжет.
• Приближава се максимално до един проблем или до истинския живот.
• Казусите могат да се свържат с теоретични постановки и служат за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване.
Според специализирания сайт http://kursoviraboti.com казусът може да се използва за анализирането на конкретен проблем и формулиране на препоръки, както и за онагледяване или оспорване на изучавани теоретични постановки. Като изпитна форма казусите са особено подходящи за оценяване на:
• Нетрадиционна интерпретация на проблем.
• Алтернативни решения.
• Умението за формулиране на изводи, предложения или недостиг на информация, формулиране на нови идеи, ако те не фигурират в предварителните условия.
• Умения за избор на нетрадиционни подходи, стратегии, решения.
• Умения за преценка на риск, за откриване на противоречия в твърдения, представени като истина.
Разработването на учебните казуси минава през три етапа:
• Разбиране на заданието – това означава да знаете какво се изисква от вас в подробности;
• Събиране на литература и допълнителна информация – за разработването на казусите трябва да разполагате с определени материали, данни и т.н.;
• Анализ и синтез – необходимо е цялата информация да бъде анализирана, въз основа на което да се изведат тенденции, основни изводи, обобщение на темата.
В повечето случаи самите задания на даден казус изискват от студента да направи връзка между теоретичните постановки и практическите връзки с тях, т. е. иска се теорията да бъде приложена на практика.
Специалистите от http://kursoviraboti.com препоръчват да се спазва определена вътрешна логика и структура на казуса:
• Въведение – какъв е проблемът, връзка с други проблеми, източници, свързани теми и т. н.;
• Изложение/Решение – анализ на проблема и свързаните тематики, методика, ако е нужно, същинско решение, изводи и друга допълнителна информация. Изложението обикновено е разделено на подточки;
• Заключение – представлява обобщение, набелязва главните изводи и препоръки;
• Източници – всички източници, които са използвани
При оценяването на казусите се отчитат начинът на разсъждения на учащия, даването на повече алтернативи за решение на проблема, привежданите аргументи в защита на различните позиции, начините на “излизане” от проблемната ситуация (формулиране на изводи). Оценяването се свързва с целта, за която е използван казусът, и нейното постигане. За висока оценка е необходимо използването на актуални данни според предмета и заданието, като е препоръчително данните да са поместени в таблици, графики или диаграми.
В България казусите се прилагат в Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов”, Международно висше бизнес училище и много други колежи и университети.
