Обратно към затвора, наречен ниска околоземна орбита

1
180
Добави коментар
redbul80
redbul80

Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA

15 май 2020 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине според очакванията, първият пилотиран полет на НАСА след края на космическата совалка може да се осъществи до две седмици, максимум до месец (най-ранната официално оповестена дата е 27-ми май). За мен, разбира се, всеки път, когато лети нов пилотиран космически кораб, е повод за празник. И все пак през последните няколко дни се усещам, че не съм достатъчно развълнуван от този факт. Причината е много проста – това, което ще направи НАСА (с основното участие на СпейсЕкс) е нещо, което агенцията е правила редовно преди 2011-та година – и може би единственото, което ще продължи да прави редовно през идното десетилетие. 

През 1961-ва година, когато първите хора излитат в космоса, именитият научно-фантастичен писател Робърт Хайнлайн пише знаменателната фраза: „Веднъж щом стигнеш до околоземна орбита, ти си на половината път към където и да е в Слънчевата система“. Близо шест десетилетия по-късно, като изключим мисиите на „Аполо“ до Луната и като изключим все по-бурно развиващата се роботизирана космонавтика, ние си останахме на половината път. Като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Не отричам, че всяко пилотирано ракетно изстрелване изглежда велико – т.е. да наблюдаваш огъня под ракетата и издигането ѝ в небесните висини. Щом минеш височина от 80-100 километра (дефинициите варират), ти вече си в космоса. А щом стигнеш до орбита, би следвало пътят ти към Луната, Марс и останалите обекти от Слънчевата система да е открит. Вместо това ние като че ли стигаме до гарата на някой интересен туристически град – и единственото, което правим, е една проста разходка около нея. 

Поводът да напиша тази статия е коментар на Робърт Зубрин, основателят на Планетарното общество и един от най-популярните космически активисти в световен мащаб. „Има много пътища към Марс, но първо трябва да решиш, че  искаш да отидеш към Марс, за да поемеш по някой от тях“, каза Зубрин. „През последните 30 години Международната космическа станция служеше не като път към Марс, а като алтернатива на това да отидеш до Марс или до Луната“. 

Откакто се интересувам от космонавтика, т.е. след 2000-та година, Международната космическа станция е цел, а не междинна станция. Единствената различна цел на астронавтите през новото хилядолетие е бил телескопът „Хъбъл“, като от началото на 21-ви век той е бил посещаван само два пъти. Всичко останало в пилотираната космическа програма се върти около скучни разходки до МКС и обратно. Скучни бяха през 2010-та година, когато совалките все още летяха. Скучни са и сега. 

Но скуката е най-дребният кахър. Далеч по-сериозен е проблемът е, че от научна гледна точка престоят на астронавтите в орбита е почти безсмислен. Отчет от НАСА в началото на тази година доказа, че научната продукция на борда на МКС е смущаващо ниска. В периода между 1998-ма година, когато е изстрелян първият модул на станцията, и 1-ви май 2018-та са публикувани едва 2 135 научни статии „в списания, конференции и сивата литература“. Проблемът е, че мнозинството от тези публикации са именно в сборници на конференции и не чак толкова престижни научни списания, като само 85 от тях са поместени в топ 10 списания според метриката на Eugenfactor. Аз като специалист и доктор в областта на биологичните науки признавам, че на МКС са свършени някои любопитни проучвания. Но не са много. В ниска околоземна орбита просто няма какво да се прави. 

Защото, както цитираният в началото на статията Хайнлайн е казал, ниската околоземна орбита никога не е била предвидена да е край на пътешествието – тя има смисъл само доколкото е отправна точка към Луната и планетите. А ние я превърнахме в затвор. Решетките изглеждат толкова здрави, че чак е невъзможно да ги счупим през идните няколко години.

Изстрелването на „Крю Драгън“ с екипаж, което е предвидено за следните дни или седмици, нищо не променя в това отношение. Промяната е по-скоро в геополитически смисъл – ще отърси позорната зависимост на Щатите от Русия за превоз на астронавти до орбита. Но в глобален смисъл „Крю Драгън“ не изменя особено цялостната картинка – той ще върши същото, което може да върши и „Союз“ – и нищо повече. 

Първоначално не трябваше да е така. Помните ли, че Илон Мъск планираше „Крю Драгън“ да се завръща на Земята с ретроракети? Ако СпейсЕкс и НАСА се придържаха към този план… днес може би корабът още нямаше да е готов и разработката му щеше да се влачи, като НАСА щеше да разчита на руснаците за превоз до МКС още дълго време. Но в дългосрочен план „Крю Драгън“ щеше да е междупланетен кораб – ретроракетната му система щеше да позволи да каца на Луната и Марс. Даже Илон Мъск беше задвижил проекта „Ред Драгън“, който трябваше да кулминира с кацане на Марс през 2018-та година. 

Само че НАСА, не че забрани (агенцията принципно не забранява иновации), но постави такива безумни изисквания за ретроракетната система, че Илон Мъск просто прецени, че е по-добре да се откаже от нея. „Крю Драгън“ бе екипиран с парашути и в крайна сметка си остана транспортна система до околоземна орбита – и нищо повече. През 2018-та година, вместо „Ред Драгън“, към Марс полетя автомобил „Тесла“. Илон Мъск бързо загуби ентусиазма си към „Крю Драгън“ и докато СпейсЕкс продължи да работи съвестно по изпълнение на държавния проект, предприемачът започна нов – „Старшип“. Сега ентусиазмът от страна на Мъск и почитателите му е най-вече около „Старшип“ – защото, ако изключим проблематичния и бюрократизиран проект „Артемис“ на НАСА, „Старшип“ е единственият проект, който е в етап на разработка (т.е. не е само на хартия) и дава някакъв шанс на човечеството да се отскубне трайно от околоземната орбита. 

Липсата на ентусиазъм бе разкритикувана не от кой да е друг, а от шефа на НАСА Джим Брайденстайн. Миналата година Брайденстайн изкоментира в Туитър, че е разочарован от факта, че Мъск и СпейсЕкс не подхождат със същия плам към „Крю Драгън“ по начина, по който подхождат към „Старшип“. Но кажете ми – защо трябва да сме ентусиазирани за „Крю Драгън“? 

„Крю Драгън“ е готин кораб – модерен, лъскав, с тапицирани седалки – погледнат отвътре, той прилича много повече на корабите от научно-фантастичните филми, отколкото на дървения и недодялан „Союз“. Но корабите от научно-фантастичните филми летят от една на друга планета. „Крю Драгън“ ще кръжи около Земята, ще се скачва с МКС и ще се връща. Толкоз. 

Някои космически ентусиасти продължават да се надяват, че опитът на МКС ще позволи комерсиализация на околоземното пространство и нещата няма да спрат с МКС – а поетапно ще има полети до по-високи орбити и усвоявяне на окололунния космос. Позволете ми обаче да съм скептичен към тази идея. Същата надежда имаше преди 10-15 години, когато потръгна космическият туризъм на „Союз“. Тогава компания „Спейс Адвенчърс“ започна да предлага билети за туристически полети до Луната. Руснаците обаче не посмяха да изпълнят тази мечта и един от милиардерите, набутали се с пари за лунен билет, започна да съди фирмата, предлагаща услугата. 

Подобна идея с „Фолкън Хеви“ и „Крю Драгън“ също не стигна до реализация – макар че Мъск предвиди осъществяването на окололунен полет още през 2018-2019-та година. Пак нищо подобно не се случи, а след отлива от „Крю Драгън“, сега лунните екскурзии се предвиждат за „Старшип“. 

Преди няколко дни научихме за друга интересна идея с „Крю Драгън“ – туристически космически полет до средна околоземна орбита, на височина 1 000 километра над Земята. Полетът може да е факт още в края на следващата година и ако той стане реалност, това ще е първото напускане на човек на ниска околоземна орбита след епохата на „Аполо“. Вярно – това ще е много малка, плаха стъпка напред към Слънчевата система. От ниска на средна орбита – и после пак обратно. Поне ще е нещо. Дано стане, макар че като знам колко много идеи отидоха в коша без да бъдат осъществени, продължавам да съм скептик. 

С това не искам да кажа, че няма да се радвам, когато „Крю Драгън“ с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излети през следващите дни или седмици. Естествено, ще се радвам и ще поздравя СпейсЕкс. Но като космически ентусиаст, който мечтае за нещо повече от същото, аз не съм доволен. 

И мисля, че никой от нас няма да е доволен, докато не станем свидетели на трайно раздвижване в сферата на пилотираната космонавтика. 

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/