В Европейския ден за борба със затлъстяването нека освен на телесното да обърнем внимание и на емоционалното, и психичното здраве.
Според медицинските специалисти в сферата на храненето, наднорменото тегло и затлъстяването са основни рискови фактори за отключване на редица хронични заболявания: високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, диабет, хормонални нарушения, ставни заболявания, някой видове рак и др. Специалистите са единодушни, че за здравословно се приема това тегло, което се свързва с нисък здравен риск, гарантиращ работоспособност и дълголетие.
Различни световни правителствени и неправителствени организации публикуват всяка година актуална информация, препоръки, материали и ръководства по хранене и диететика със свободен достъп до широката общественост. Теоретично, по-голямата част от хората страдащите от затлъстяване са запознати с рисковете, и препоръките, свързани със здравословния начин на живот, но какво се случва с тях психологически и с какво се борят те в своя вътрешен свят остава в сянка.
В следващите редове ще разгледам темата за затлъстяването от психологическа гледна точка.
Зад всяко тяло с наднормено тегло се крие различен проблем. При едни е генетичен фактор, при други – фактор на средата, при трети е нарушение в обмяната на мастната тъкан и хормонални проблеми. При някои хора трупането на тегло е на психогенна основа или вследствие от прием на медикаменти – антидепресанти, антиконвулсанти, някои медикаменти, използвани в лечението на диабет, някои хормонални препарати, кортикостероиди и др.
В екзистенциален план всеки приема храна, за да живее и функционира нормално организмът му. Хората с наднормено тегло и склонност към преяждане (хиперфагия) обаче, често компенсират свои лични непреживени и неотработени емоции и те ги въвличат в лабиринта на хранителното разстройство. Когато у тях е налице тенденцията храната да се превръща в модел за успокоение на ума, се касае именно за това.
Като особености в характерите при повечето хора, страдащи от преяждане, се открояват латентните чувства на гняв поради отхвърляне, потискане, изоставяне, тревога и плахост, които не са били изразени външно, а са потънали дълбоко навътре в душевността им. Доста често несподелените чувства, съчетани с вина се тушират с обилно хранене.
Често чувството за глад е свързано пряко с желанието за контрол и моделиране на света и отношенията с околните. Проблемната зона тук е – отсъствието на обективната възможност за упражняване на този контрол, който автоматично бива заменен от епизод на безконтролно преяждане, с цел „бърза терапия”.
В моментите, в които „преяждащите хората” преживяват своята самота и страхове, използват храната, като временно облекчение(„бърза терапия”), за да:
осъществят своето илюзорно бягство от нерешени емоционални проблеми и травми;
да се „възнаградят” или „самонакажат”;
избягват страшен или стресиращ въпрос или проблем, касаещ тях самите;
се успокояват при тревожност, страх, срам, тъга и самота;
овладеят своя експресивен гняв или фрустрация;
отвлекат вниманието си от чувства, хора и ситуации на страх или стресови фактори;
заличат тревожните спомени и своите травматични преживявания в миналото.
Често хората страдащи от затлъстяване попадат под ударите на емоционален тормоз и вербална злоупотреба от страна на обществото, което пряко влияе върху поведението и емоциите им. Обществото е редно да узрее в степен, в която да осъзнае, че карайки хората с наднормено тегло да се чувстват зле, нито им решава проблемите с килограмите и емоциите, нито им подобрява психичното благополучие. Подигравките, обидите и посочването на недостатъците във външния им вид, не ги мотивира да редуцират килограмите си, а напротив, провокира у тях съпротиви и създаване на пречки за освобождаване от излишните килограми. Последствията от вербалната злоупотреба върху психиката им може да са такива, че те никога да не съумеят да се възстановят от крайностите в негативното отношение към тях.
Не с обиди, а с уважение е редно да се отнасяме към хората с наднормено тегло. Не с упреци, а с внимание и приемане бихме могли да ги подкрепим. Когато дълги години в съзнанието им кънти ужасяващият глас на обидата, те потъват в своя тих гняв и безсилие. Травмираната душа влиза в режим на бягство, блокаж или предавам се, а всичко това я тласка към състояние на тревога и душевен хаос. Страхът, гневът, тъгата, мъката и вината преминават на телесно ниво и оставят понякога трайни белези. Често гневът и срамът, съчетани с вината, се явяват предпоставка за системни злоупотреби с храната.
Затлъстяването е външната видимата форма на тялото, която ни дава информация, че у притежателя му не е изградена или е прекъсната „връзката с храната”.
Важно за хората с наднормено тегло е да потърсят квалифицирана и адекватна помощ в лицето на специализирани звена, болнични отделения и подготвени психолози в сферата на хранителните разстройства.
От изключително значение е мултидисциплинарният подход и навременната, и адекватна координация между лекари и психолози, обединени в лечението на пациентите с хранителни нарушения.
Автор: Стоян Петров – психолог