На снимката: космическият кораб „Союз МС-16“ преди неговото изстрелване на 9-ти април. Това бе последният руски пилотиран полет преди „Крю Драгън“. Photo credit : Roscosmos
1 юни 2020 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Епохата на новите американски пилотирани космически кораби най-сетне дойде. Много анализатори съвсем естествено побързаха да обявят края на епохата на руските „Союз“ – и. Те, разбира се, си имат своите основания: преди няколко години СпейсЕкс стъпиха на пазара на спътниковите изстрелвания и практически изхвърлиха Русия от него. През 2020-та година нито една ракета „Протон“ все още не е излетяла.
Въпреки че състоянието на руския космически отрасъл остава тежко, не е задължително „Союз“-ите да последват съдбата на „Протон“ и да се окажат излишни. При най-добро стечение на обстоятелствата през следващите години може да станем свидетели на възраждането на пилотираната космонавтика – и „Союз“ да са част от него.
Рязкото отпадане на руските ракети „Протон“ от спътниковите изстрелвания не бе причинено единствено от появата на СпейсЕкс, нито от предполагаемото подбиване на цените, което правят американците. То бе плод както от развитието на американската космонавтика, така и пряк резултат от пословичната ненадеждност на „Протон“. Средно една на осем ракети се проваляше, а имайки предвид, че допреди няколко години ракетите „Протон“ бяха основните спътникови носители в цял свят, това означаваше ежегодни аварии. Катастрофите изнервиха застрахователите, които почнаха да отказват да застраховат спътниковите изстрелвания или просто вдихнаха цената за застраховка – съответно стартовете се оскъпиха. Естествено, че никой няма да иска да качи спътника си на „Протон“ – по-евтините американски ракети са и по-надеждни.
Но положението със „Союз“-ите е по-различно – тези кораби, за разлика от „Протон“, се считат за най-надеждните в целия свят, а в пилотираната космонавтика надеждността е всичко. Вярно е, че кризата удари и тях – през 2018-та година един от корабите беше пробит и настъпи разхерметизация, а по-късно друг претърпя авария при изстрелване. Но тогава спасителната система сработи блестящо и екипажът, състоящ се от американеца Ник Хейг и руснака Алексей Овчинин, успя да оцелее. Руснаците използваха повода да похвалят спасителните си системи и така, въпреки провалената мисия, „Союз“ остава без смъртен случай от катастрофата на „Союз 11“ с Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев през 1971 г.
Така че пилотираната космонавтика на Русия все още не е непосредствено застрашена, както бе спътниковата, но това не означава, че всичко е цветя и рози. През изминалото десетилетие руснаците бяха монополист в пътническите превози, редовно вдигаха цените на местата на „Союз“-ите и съответно руският космически отрасъл разчиташе основно на американски пари. Вярно е също така, че Русия не оползотвори това време и не успя да създаде нови ракети и космически кораби, а налетите средства не бяха харчени целево. Отливът на средства вече се усеща – до 2019-та година руснаците провеждаха по четири пилотирани мисии до МКС годишно. През тази година ще станем свидетели само на два руски пилотирани полета.
С други думи руснаците са обратно на пазара и трябва да намерят нови източници на доходи. Като за начало ще им се наложи да изоставят принципа на моркова и тоягата, който иначе добре владеят. Вече заплахите в стил „вие ни слагате санкции, ние ще ви изхвърлим от нашите кораби, пък ако щете се возете на трамплин“ не работят. Трамплин има. А и за щастие на Роскосмос американците все още не са се отказали изцяло от „Союз“-ите. На борда на „Союз МС-17“, който ще излети през октомври, ще пътува американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Вероятно и по-следващият кораб „Союз МС-18“ ще превози един американски астронавт през пролетта на 2021 – Марк Ванде Хай. Но НАСА използва случая само като резерва – в случай че окончателната сертификация на „Крю Драгън“ претърпи отлагания, а алтернативният кораб „Старлайнър“, построен от Боинг, все още не е готов.
Въвеждането на новите пилотирани кораби e експлоатация обаче открива възможност – на борда им ще има свободни места. Все още пилотираната космонавтика е област на пазара, където предлагането е твърде малко, а търсенето – голямо. В света е пълно с богати хора, които искат да летят в космоса и финансово могат да си го позволят.
Основната компания, която организира туристически полети, е Спейс Адвенчърс – а тя вече е резервирала шест туристически места, както на борда на американски кораби, така и на руски „Союз“. По последна информация вече тече строежа на космическия кораб „Союз МС-20“, на борда на който ще лети само един руски професионален космонавт. Останалите две места ще бъдат заети от пътници, използващи услугата срещу заплащане. Полетът се очертава да е факт през декември 2021-ва и ако той се осъществи, за пръв път туристи ще прекарат Нова година в космоса.
Eдно е ясно – бъдещето е непредсказуемо и доста често бъркаме в преценката си. Тепърва предстои да видим как ще се позиционират руснаците в новата реалност.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
