На снимката: корабът „Старлайнър“ по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing
3 юни 2020 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. На 31-ви май очите на хиляди зрители бяха вперени в екраните, очаквайки да видят как първият пилотиран космически кораб „Крю Драгън“ извършва скачване с Международната космическа станция. За мнозина от нас тази гледка изглеждаше невероятна. Не че съществуваше някакво съмнение, че след края на совалките САЩ няма да успеят да възобновят пилотираната си космонавтика. Но не с този кораб трябваше да се случи това.
Почти никой сериозен експерт не вярваше, че СпейсЕкс ще успее да победи Боинг в съревнованието за изпращането на човек в космоса на борда на частен космически кораб. Допреди няколко години Боинг се считаха за златния стандарт в космонавтиката – знаеше се, че работят скъпо, но качествено. Малцина знаят, че Международната космическа станция е построена почти изцяло от Боинг. Военната совалка на САЩ, която бе изстреляна по-рано през месец май, е също конструирана от Боинг. Кой би се усъмнил, че не боинговият „Старлайнър“ пръв ще почне да извозва хора в космоса след ерата на совалките?
Но след космическата мисия на „Старлайнър“ през декември стана ясно, че са пропуснати сериозни стъпки от предполетната тестова програма. След неуспешно скачване с МКС и почти чудодейно спасяване на кораба по време на кацането, днес Боинг се намира в същата позиция, в каквато беше преди точно една година. Компанията трябва отново да повтори безпилотната мисия на „Старлайнър“ през ноември, като този път скачването следва да е успешно. Едва ако всичко мине наред, ще има и пилотирана експедиция, насрочена предварително за пролетта на 2021 г.
Истината е, че дори аз, който от години следя космическите полети, считах, че Боинг ще са първите, изстреляли човек в орбита. Аргументите в подкрепа на това бяха солидни. Компанията разполагаше със завършена ракета „Атлас 5“, която, макар и с построени в Русия двигатели „РД-180“, се счита за най-надеждната ракета-носител в света без нито един провал. СпейсЕкс тепърва трябваше да пригодят ракетата си „Фолкън 9“ съобразно изискванията на НАСА за пилотирано сертифициране и след това да проведат 7 последователни успешни полета – бюрократично безумие, но наложено в името на безопасността. Боинг само трябваше да изготвят космическата капсула „Старлайнър“ – нищо повече.
В началото на съревнованието между СпейсЕкс и Боинг, пише анализаторът Крисчън Дейвънпорт за Уошингтън Поуст, почти никой не вземаше насериозно компанията на Илон Мъск. Бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър си спомня: „Един ветеран в космическата индустрия ми каза: ‘Знаеш много добре, че техните ракети се сглобяват с гумени ленти и уплътняващ восък. Това не е реално. Никога няма да полетят’.“
През 2014 г. имаше сериозен натиск НАСА да връчи средствата за разработка на нов космически кораб само на Боинг, но не и на СпейсЕкс. Днес може само да сме благодарни, че агенцията не се е поддала на тези внушения. Ако това се беше случило, американските астронавти и досега нямаше да имат друга алтернатива, освен да се возят на руските кораби „Союз“ – поне до 2021 г.
Бих могъл да кажа, че съвсем до края на миналата година не можехме да предположим коя от двете фирми ще спечели съревнованието. Създаването на нов пилотиран космически кораб е трудна задача – вярно, че днес разполагаме с модерни компютри и може да се позовем на опита на ранните конструктори. Но законите на физиката си остават същите. Истината е, че СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с аналогични трудности. Както „Старлайнър“, така и „Крю Драгън“ се провалиха при комплексните изпитания – през 2018 г. нова капсула на „Старлайнър“ претърпя теч на горивните системи, докато върнатата от първата космическа мисия капсула на „Крю Драгън“ експлодира през 2019 г. след наземен тест. И двете фирми срещнаха затруднения при разработката на спускаемите системи и парашутите.
Как тогава се случи падението на Боинг? Арогантността на компанията през изминалите години бе потресаваща. През 2016 г. изпълнителният директор оповести в социалните мрежи, че е убеден, че първият човек, който ще стъпи на Марс, ще излети с ракета на Боинг (в отговор на което Мъск отвърна: „Направи го“). Две години по-късно се появиха сведения, че е възможно Боинг да стои зад черна пиар кампания срещу СпейсЕкс. Разбира се, днес положението е по-различно. Можеш да вярваш само на тази компания, която е доказала, че е в състояние да изпраща хора в космоса – и тя не е Боинг.
Но арогантността от страна на Боинг не е единственият фактор. Нека да напомня и мрънкането, че средствата, които компанията получава за „Старлайнър“, са недостатъчни. Даже има сведения, че компанията е заплашила НАСА, че ако не получи още пари, тя ще прекрати едностранно договора и ще престане да строи космическия кораб. С други думи Боинг заприлича на разлигавено дете, който се оплакваше, че не му дават захарни петлета. Лошото е, че агенцията клякаше на исканията.
Да не забравяме и за двойния стандарт, който НАСА нееднократно проявяваше спрямо двете съревноваващи се компании. Помните ли критиката на администратора Джим Брайденстайн по адрес на Мъск, че не е толкова съсредоточен върху „Крю Драгън“ и че работата по кораба напредва твърде бавно? Защо Брайденстайн не отправи същата критика към Боинг, тъй като забавянията са характерни и за тази фирма? Не че Брайденстайн винаги е бил така несправедлив – в началото на миналата година той критикуваше ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и намекваше, че ако тя продължава да търпи отлагания, човек може да стъпи на Луната и без нея. Е, по-късно престана да критикува. Явно някой е бил недоволен от това… Както и да е, туй е бял кахър. По-сериозен е фактът, че НАСА веднага организира ревизия на работната култура на СпейсЕкс след изпушената от Мъск цигара марихуана в ефир, а след катастрофите на самолетите 737 Макс, същата ревизия не бе извършена на Боинг.
Не е чудно тогава защо падението на Боинг бе толкова епично. Да клякаш пред исканията на когото и да е, колкото и да са неразумни, да му прощаваш грешките, независимо какви са – това гарантира, че работният процес няма да е качествен. И резултатът е виден. През ноември „Старлайнър“ излетя за пръв път на атмосферна мисия с цел тест на аварийните системи, след което, по време на кацането, един от парашутите на кораба не се разтвори. Следполетният анализ показа, че не е бил сгънат правилно. А през декември, по време на дебютната космическа експедиция, програмният код се оказа пълен с бъгове и не само това, но беше констатирано, че Боинг са претупали тестовата програма и не направили цялостна симулация на мисията от начало до край.
Мнозина биха попитали – добре де, СпейсЕкс идеални ли са? Не гърмят ли постоянно ракетите на Илон Мъск? Да, очевидно е, че Мъск също търпи провали. Само че това се случва в хода на итеративния начин на разработка на ракети и кораби, при които грешките се изпитват и отстраняват по време на изпитателни полети – т.е. провалът е само стъпка към успеха. Резултатът от този подход е, че технологията в един момент се стабилизира. Ракетите „Фолкън 9“ не са търпяли авария по време на наземно изпитание от 2016 г. насам, а по време на полет – от 2015 г. насам. Мъск ясно изяви желание за диалог с НАСА и всички конструктивни недостатъци на „Фолкън 9“ и „Крю Драгън“ бяха коригирани. Нещо повече – трите безпилотни полета на кораба завършиха с категоричен успех. Мислите ли, че НАСА би поверила астронавтите си на „Крю Драгън“, ако агенцията нямаше доверие на Мъск?
Да, „Старшип“ все още аварира често, но това е твърде нов проект, който няма нищо общо с пилотираната програма на НАСА. Освен това е видно, че с всяка следваща итерация на „Старшип“ програмата напредва все повече и повече. Така например „Старшип SN4“ премина през пет успешни цикъла на запалвания на ракетния двигател преди да се взриви, докато предходните прототипи гърмяха скоро след пълненето им с течен азот.
За съжаление не виждам признаци, че качеството на работа на Боинг е започнало да се подобрява. Голямата лунна ракета „Спейс Лонч Систъм“ продължава да търпи отлагания поради технически причини, а „Старлайнър“ още няма нито един напълно успешен полет. Но чакайте, има и още нещо – авариите на СпейсЕкс са заради изпитанията на новите системи, чиито слабости са все още неизвестни. Тези на „Старлайнър“ настъпват заради немарливост. Как така Боинг изобщо допускат парашутите да не бъдат сгънати правилно? Защо програмният код не е проверен щателно преди изстрелването?
Разликата е огромна – и в този ред на мисли не е чудно, че СпейсЕкс спечелиха надпреварата с Боинг.
Боинг просто не заслужиха победата да е тяхна.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
