Увод
Пациентите с напреднал рак на панкреаса имат лоша прогноза и не са с подобрена преживяемост още от въвеждането на гемцитабин през 1996 г. Туморите на панкреаса често има свръхекспресия на HER1 /EGFR като това е свързано с по-лоша прогноза. Проучени са били ефектите от добавяне на HER1/EGFR таргетен агент ерлотиниб към гемцитабин при пациенти с нерезектируем, локално напреднал или метастатичен рак на панкреаса.
Пациенти и методи
Пациентите са били разпределени на случаен принцип 1:1 да получават стандартен гемцитабин плюс ерлотиниб (100 или 150 mg /ден перорално) или гемцитабин плюс плацебо
в двойно сляпо, международно изпитване във фаза III. Основната крайна точка е била общата преживяемост.
Резултати
Общо 569 пациенти са били разпределени на случаен принцип. Общата преживяемост въз основа на анализа с намерение за лечение е била значително удължена при рамото на
ерлотиниб /гемцитабин със съотношение на риск(HR) от 0,82 (95% CI, 0,69 до 0,99; P = 0,038, коригирано за фактори на стратификация; медианате е била 6,24 месеца v 5.91 месеца).
Едногодишната преживяемост също е била по-голяма при ерлотиниб плюс гемцитабин (23% v 17%; P = .023). Преживяемостта без прогресия е била значително по-дълга при ерлотиниб плюс
гемцитабин с изчислена HR от 0,77 (95% CI, 0,64 до 0,92; P = .004). Обективният процент на отговор не се е различавал значително между отделните рамена, въпреки че
повече пациенти на ерлотиниб са имали стабилизация на заболяването. Имало е по-висока честота на някои нежелани събития в рамото с ерлотиниб плюс гемцитабин, но повечето са били от
степен 1-ва или 2-ра.
Заключение
Доколкото знаем, това рандомизирано проучване на фаза III е първото, което демонстрира статистически значително подобрена преживяемост при напреднал рак на панкреаса
чрез добавяне на който и да е агент към гемцитабин. Препоръчителната доза ерлотиниб с гемцитабин за тази индикация е била 100 mg /ден.
Източник на информация:
1.https://ascopubs.org/doi/10.1200/JCO.2006.07.9525
